Прочетен: 1689 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 20.03.2009 18:14
на pafka
По твоите пясъци има от моята кръв
еднакви са ни калъпите Йоргос
и двамата сме достатъчно лоши
за да се обичаме
далеч
далеч от добрите мъже и жени
които не заслужават такава съдба
далеч от здравите семейства
в които съпругите поливат вечер на мъжете си
обкрачили широките им гърбове с фустите си
в които съпрузите повеждат жените си към шатрата
с ръка на кръста им и онзи поглед
за да удавят деня в най-сладкото
в които децата имат двама родители
а не изникват от люлки по дърветата
повити до ушите
с "космическа самота"
далеч
да не заразяваме живота им
да не клатим градежа-
тук жената ляга под мъжа
така е било и така трябва да остане…
Да бягаме Йоргос
ти си ми основата
на твойте рамене искам да легна
и да забравя че го има времето
под мен да се стеле светът
такъв какъвто мога да го понеса
Да се примиря искам
в ръцете Ти
че всеки път ще почвам отначало
че животът ми е змия захапала опашката си
а аз съм Хрисула-
детето момичето и жената
всичките събрани и разделени
толкова Твои колкото чужди
защото аз се храня с тебе Йоргос
обичам те и затова сме във война
"да бягаме" ти казвам облак мой
а още вися обесена на същия клон
Тежи ми мъдростта на поколенията
знаеш нали- искам да я /на/пусна
и да съм само дивата Хрисула
със синьо в косите
и пролет в пазвата
да не владея каракачанската кръв
и тя да не ме владee
да премина баирите Йоргос
оттатък полето
и да не се страхувам
защото домът ни е в мен
Да ти разкажа ли
как погледнах в очите на Сируи
без страх
и видях стъклената майка да пристига по пълнолуние
понесла всичко в двете си ръце
всичко моя любов
защото Бог е малък
колкото най-дребното цвете
и къде другаде бихме могли да го открием
ако не тук
на тази поляна
под главите на слънчогледите?
Не ме питай
защо наровете ми говорят
нито какво искам да намеря
във вимето на всяка следваща овца-
не ми трябва паша пастирю мой
защото доволните и ситите
режат крилете си
не търся Рай
/не търся ли/-
той струва скъпо
а малкото което имаме
е всичко
не искам любов- тя се съдържа в себе си
и разделя хората
на даващи и получаващи...
не искам
нуждая се от някой
който да ме спре на пътя
и да ми каже: "Аз знам за какво плачеш"
и едни колене
под които е тихо
Urban Dictionary- Носталгия
кратък сборник определения
и препоръки за пoлзване
*Носталгията е несподеленатa любов по едно небе,
което си мечтал за свое
/мислиш, че имаш право да лекуваш звездите му,
само защото са умирали толкова пъти
в очите ти/
*Носталгията е да виждаш с върховете на пръстите си
сричайки брайловите писма на любимите хора
/призраци от един свят,
който уж можеше само да взема,
а ти даде толкова много, че цял живот ще си му длъжен/
*Носталгията са моретата, в които искаш да се удавиш,
защото не можеш да плуваш в никои други
/ще го крещиш в очите на всеки капитан,
опитал се да те примами с чужди океани/
*Носталгията са нещата от тавана,
/не онзи на втория етаж в къщата на дядо ти,
а онзи в малкия мозък/,
които никога няма да изхвърлиш,
въпреки слоевете прах,
защото в четири след полунощ
новите придобивки нямат абсолютно никакво значение
*Носталгията е смъртоносна болест,
от която никой не иска да се лекува
/защото никой не иска да е никой,
а е научно доказано,
че ако спре да ти пука, ти става все тая
и тънка граница между двете няма/
*Носталгията е непозната жена по Пето Авеню,
която държи в ръце очите на майка ти
и те пита кога ще се прибереш
/за вечеря/
*Носталгията е купчина снимки,
които можеш да поставиш в рамка, едва когато ги изрежеш от себе си
/кървави малки парченца tissue,
които имат цветове само за теб/,
а тогава вече са просто мъртва хартия
*Носталгия е да знаеш къде искаш да умреш
/когато няма нищо общо със семейната гробница
и цената на ковчезите/
*Носталгията- това си ти
/научи се да живeeш със себе си
по всяко време на денонощието
и ще спре да боли...
вероятно/
още в хулите: http://www.hulite.net/modules.php?name=Your_Account&op=userinfo&username=_helena
в бунтарите: http://www.tetradka.buntarite.com/search.php?&pses=719be1181e1a71973414157a80b74775&S_AVTOR=278
