tres

отрязани от корените, моите трима любовници изсъхват върху перона. не очаквам,
нито изпращам.
тънката парабола на изхабяването свършва някъде между краката ми.

от устните
се отлющват целувки и капят на тлъсти снежинки върху релсите. "декември не е време за любов". колко е хубаво лицето ти в червената светлина на
затворените пътища.

...по-бял от чаршаф, но умираш така неубедително. любов моя, ако ме познаваш,
ако някога си ме познавал, завърти се на пета и хвърли сол през рамото си -

аз съм трикратно перфориран билет,
прогноза за измамници,
три пъти ура.

сърцата им излитат - огромни черни балони в небе, озверяло от глад. някой
насочва писъка на влака в слепоочието ми.

ще се срещнем пак (повтаря се до заглъхване)

още : http://hulite.net/modules.php?name=Your_Account&op=userinfo&username=noname

Е не, на това не мога да устоя, Alexey е невероятно талантливо момиче, а текстовете и са празник за всичките ми сетива:) Ето и от мен любими:

слуз
...............

чакам те, събирайки черупки.

църквата е стиснала юмруци
издрънчават стъклописи
цветовете
са несигурни

без божиите очи.

нямам вече утехи.
като минотавър свит във ъгъла
на каменна утроба
пълзя след сянката си
към ръба пълзя -
оставям само
СЛУЗ.

надолу
по спиралата

окото ми лети изтръгнато от черепа


о господи по дяволите липсваш ми.

геноцид
.................

ще свършат релсите а с тях и скуката

тогава ще измислим най-страшния
дер геноцид
триподесетнаосма взривове в секунда
ще прострем да съхнат деветте ни кожи
между бедрата на вселената
и ще замеряме с главите си
света света дървета и трева и облаци
sugarfree god is dead

геноцид

тази дума виси в края на коридора
където вече не разпознавам мъртъвците си
броя
сериен номер сериен убиец серия 3451ва -

...а беше толкова хубаво
ела да се измием
Totenkopf,

ела да се самоубием

студената война
............................

вече месец, студената война продължава.
всичкият барут отива за фойерверки
бог
шизофреничен бог е изпънал мекото си тяло
от двете страни на стената.

поне нещата са ясни. подпрени крака на границата, изтласкват се и плуват в полуфабрикатна плазма. ние не познаваме двулики посоки, ние сме малки навити часовничета
тихо тиктакаме, пишем история тик так тик так

никой не пита за причини и поводи. достатъчно е да знаеш врага,
за да очертаеш себе си.
затлъстяващ свъсен мужик,
бас държа, че пръв ще предадеш фронта

разклонявам се безкрайно, плевел, сателитна крава

ето тук бельото ми, разхвърлени сатенени мини. ето очната ми линия - бодлива тел. и колко сълзотворно обгазяващи парфюми
напълно да ти се отще да прекосяваш
тези тънки
тънки
граници
музиката ми ще проглуши останалото ти едно ухо
как да забележиш, че застрелях диригента (нет проблемы)

ти ти ти си виновен за мухата в главата за озоновата дупка за мижавите гени за разпятието за рубеолата за нея
и какво ли не
всичките ми мъже приличат на теб.

но това няма как да знаеш
защото спиш над общия им гроб

наблъскани като сардини
представяш ли си,

татко?


P.S. Дано не прекалих, ама го обичам това дете...

точно тук е мястото да постнеш своите "избрано" :Р

удоволствие е, че те виждам тук!