Луната
хормонално нестабилна
месец ли е или месечина

не може да е по- интимно
морето бръснещо нощта,
течащата луна между бедрата й

морето е езика на евнух,
луната скоро става ничия,
а месецът набъбва до юмрук

месецът ни гледа строго,
месечината ни свети,
няма никакви поети 

_________

Птп

Тайната, която няма дума
и думата, която няма тайна
лежат изречени от упор-
челен сблъсък
на безлюдното кръстовище
в езика И

не може да е края-
още дишат

той - онемял свидетел-
може да спаси едната
само

...


боза

юнакът що бозал 25 години
и майка му що го отбила
не съм аз

аз съм на 33 и още бозая
сега жена ми ме отбива

баща ми бозаеше докато майка му бе от живите
сега бозае небето
смесено с море
бърка ги вече
и рибите му летят често

с надути вимета медузите
го парват

топлинка

но той гледа хайвера на пясъка

само той няма да свърши 

...

Збранено за нискостеблени

Дървото прави стриптийз


по-бавно от гора
без нота вятър

поруменели студове самотници
лепят върху снагата му слана
но то не бърза да е голо

а вятърът е влюбен сутеньор
повярвал че листата правят музика

сами 

...


Сбогомът

Със лятото не можеш да си вземеш сбогом
той,сбогомът,е
дума под прикритие

била благословия,днес е болка
и ти не щеш да я опиташ.


Със лятото не можеш да си вземеш сбогом,
че ти не си го срещнал още,(пак ли?!)
изля се то като куршум оловен
а ти поесеня и станаха студени мраковете ти.


Със лятото не можеш да си вземеш сбогом
това го прави вместо тебе есента,
приветлива като тракийска гробница
ще го зазида в своите листа.


Отпосле иманярстваш в нощите
за да си вземеш сбогом, може би
и покрай всички гробници разровени
една луна в душата ти звънти. 

...

Нощта като домашен любимец

Денят е с карма
на немита чиния


има още хляб в него

по утрото се стича
оцетдоматокраставицилук

а изветрялото море
хамелеонства между две бутилки бира
зелена и кафява

нощта се е стаила в чашката кафе
но ако дръпнеш щорите
ще дойде ей-сега
при теб
изплезена 

...

Като Арахне

Паякът без паяжина
си хареса вазата
която вечно беше без цветя

изплете фина орхидея
зачака влюбена муха

Домът е дом на толкова неща
които не поглеждаш

в любовта ти, толкова просторна,
колко паяжини колко вази
колко влюбени мухи 

...

Ней

По-сполучливо от Венеция
потъвам във очите й.

В чупливото море
изпаднало във кома
бездейства вълноломът-

мутирала венецианска уличка.

Наднича утрото
през доминото на нощта;
денят прохожда някъде
на четири
като дете
или пияница.



С походката на този ден
вървя
към нея. 

...

ДЕМОЛюБОВ

тя над мене облаците ми

аз под нея дъждовете И
полуреката ни не може брегове
изравя само старите ни Германи

дърветата си изваляват края
в захарен финал
стопяват се чадърите на
всички страсти

една река от дъжд създадена
и не открила извор
си отива

луната в две черупки нощ
когато е за дълго перла
завръщам се в промитите си пясъци
на състарената ми стая
“Това не бе дъжда
а демото на една моя сълза”-ми писала

Колко живота ми оставяш-казвам-
Аз съм демолюбовта -казва
Подхвърлена съм ти случайно някога
Така и не ме отвори повече
и затова сме винаги началото
и затова валя като начало
а трябваше да съм земята ти

Понякога идвам
и си тръгвам с по един твой живот-
а после отначало
и не ме дърпай,не ме дърпай моля те

С колко живота ме оставяш-питам-
С колкото смърти ме целуна
Искаш ли пак да се плезим
докато целуваме
смешно е езиците да стават
само за говорене
Спешно е чувството ти за хумор-
през туморите на дъжда целувам те, целувам те
с последната дъга
тъгата на едно момче
ма как красиво остаряваш

Колко пръски има сълзата
която ми оставяш
Колкото са дните ти

още: http://www.hulite.net/modules.php?name=Your_Account&op=userinfo&username=nironi

"тя над мене облаците ми
аз под нея дъждовете И "

Я, още едно любимо. Това ме разтапя и плувам в него, плувам...

На Девора
.........................


Като добрият татко
езикът се открива в дъщеря ми.

Ах,колко дълго метафорите са я чакали
да проговори


подава ми отрязаното нокътче
поглежда ме с най-сигурният поглед
казва:
-Ето ти луна:))

просто си чудесна!

Страхотен стих е това, благодаря ти! :)