вселената ни подпира с петички 

вените опасали
хълма на корема ти
са меридианите
на глобуса
нанизан върху оста
на силуета ти
определящ въртенето
на живота ми спрямо съдбата ти
задържащ ме тук на земята
са реките от щастие
струйнали по перлената ти кожа
удавили пъпа ти
ококорен ала свръхнова
в центъра на корема ти
в който бушува
.....моята кръв
.....твоята кръв
.....нашата кръв
са плът от плътта ни
която подпира с петички
смисъла на вселената
МИ...ТИ
НИ

...

в разширените ми вени

(на pafka)

тромб си
като кестен рошав
натежал в очите ми
чакам те
да се откъснеш
и...
да ми задръстиш вените 

...

тя има неистово тяло (осъзнаване на любовта като непознато за мен чувство)

тя има убийствени скули
оранжева кожа и ромбоидни зеници
когато се люби тя убива смъртта
и зачева трептящи пулсари
боговете забравени ближат петите й
сатаната в съня си я вижда разпъната
а аз я усещам като пясък във бронхите
тя има убийствени лакти
зелени коси и рубинени зъби
нощем тя жъне звезди със сърпове
подгизнали в кръв от онемели слънчогледи
а сутрин броди усмихната
сред полета от гъби от похот наторени с невинност
а мен ме боли когато си мисля за нея
тя има убийствени глезени
тъмносини зърна и неонови кичури
когато крещи тя заличава света
във който се будя сутрин без нея
подгизнал в слузта на ексхумираните си спомени
тя има неистово тяло
във него гнездят изпръхналите ми устни
тя има неистово тяло
и липсата му ме изличава
тя стиска със зъби пъпната връв на нощта
не ме будете преди да си пръсна главата

...



http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=13705

онази, чийто пиърсинг гъделичка небцето ми

aureliano


тя има шест обици
пиърсинг на езика
татуировка на пубиса
и медузи в зениците
тя е онази
чийто бедра
са покрити с петна
от моята сперма
слюнка
и задъханите ми хлипове
нейната сянка тежи в хоризонтите ми
нейните пръсти смъдят под клепачите ми
нейните лакти избождат очите
на смъртта
приклекнала дебнещо в ъгъла
тя е онази
чийто нокти сутрин
измитат камериерките
от мокета в хотелите
от седалките на тролеите
от циклопите на зациклилите семафори
от тапетите на гузните съвести
от спалните на благоверните домакини
от пипалата на дрогираните сепии
нейните длани
попиват слузта
процедана от дефлорираната ми вярност
нейните колене са протрити върху
костите на непозналите щастието
руините на джамиите
останките от измислени храмове
прешлените на мухлясали ценности
нейните гърчове убиват пулсарите
създават кометите
изсмукват млечният път
зачеват от семето на страстта
докато кошера във езика ми
бясно и сляпо
се блъска и жили във пъпа й
тя е безсмъртна
тя шляпа боса
из локвите на разкаляната ми плът
тя има всичко:
има себе си
има и мен
има нас:
озверели от искане


posted by jana_turn

бях го пропуснала:))