(Cały czas tu byłam)

През цялото време бях тук

на Лорета Салино


Сякаш някой ми е умрял, а не знам кой (толкова голямо
животно не може да умре цялото наведнъж, а сърцето му лежи
сега на пода и пулсира, буди съседите, по един
от всяка къща. Да се махаме от тоя уестърн, казват
търкайки очи, като гледат през прозореца и виждат,
как в запуснатата градинка, седнали на комплекта масички
пияниците заменят имената с места със венци от свежи
гробове, за да ги продадат отново, като така и така все
усещаме хлад зад плещите. Бяла смърт за черната котка,
за нас сигурността на ягодите, а след това по два найлонови
чувала за всяко тяло. Една крачка в твоя посока увеличава
със сто микрорентгена показанията на моя брояч,
така че сега отново всичко сама ще свърша а после ще изляза
при теб блестейки, ще държа в ръка снимка от птичи поглед
на нашите тела, лъщяща халюцинограма). Сякаш някой
ми е умрял, а не знам кой.

превод от полски: jana_turn 

http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=44952

Kamienica

дразнят ме прозорците на къщата от другата страна
на улицата, която пенейки се тече надолу. С часове
надничам в тенджерите на съседите, в които врят сърца
от врабчета – така татко наричаше бъбреците като бях малка,
тоест тогава, когато котките изчезваха и се връщаха
след четвърт час с откъснато ухо. Вече
ми е все тая – прозорците на партера са бордей, пощата ми
е пълна с брошури със жени, толкова женствени, колкото
няма да бъда дори на колене да ида
от кухнята до стаята по натрошени стъкла.
На етажа седи човек със кучешка муцуна или пък
куче със човешко лице, не знам, по асансьора
пуска стъклено око, шпионира тези отдолу.
Дразнят ме прозорците им. Преувеличават с тоя живот
сякаш не знаят, че въобще не е нужно.

превод от полски:  naf_naf

http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=57177

още преводи: http://naffffff.blogspot.com/search/label/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B8%20%D0%91%D0%B0%D1%80%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0

znowu jest potem - Justyna Bargielska
отново е после

чак сега виждам по колко начини се пишат стихове за смъртта
такава лелка ежка край гората чакат
след мазната вечеря задушни сънища за цигани
а отвъд септемврийската стена камъни да безкрайност

ти, в заскрежена кола, ме караш с температура в студа
долепям езика си
към стъклото, но не това парченце от мен е най-горещо много съм болна
толкова много съм звездичка от сняг, часовник който дели поредните минути
на шест по-малки минути по-плътно прибрани между
снежната шевица искам да имам такава рокля свърши това а после
ако искат нека ме хванат с нея или нека лежа
под стъклото като снимка на Божата Майка която съседа
направи по време на чудото в градината.

ще те разцелувам, златна си ми:))

x x x
Justyna Bargielska


Помните ли последната ни вечер в Непорече?
Тогава паднах във кладенеца и макар да крещях,
взехте кошницата, виното и раираната покривка,
седнахте във колата и падна нощта.

Носех се уловена за сламката на страха, че ще заспя
и ще потъна, а тогава подводните паяци
и червеите по стените, пристъпващи като японки
от порцелан, без да спират когато се разминават,
че те тогава ще видят, че съм била човек и че съм потънала.

И нямаше зора. Зимата ще прекарам под леда,
ще ме намерите напролет, ще кажете, че съм се променила,
че има в очите ми израз, какъвто преди нямаше.

тези стихота са абсолютно луди и ги обичам:)