Колаж от струните на времето

Колаж
от струните на времето
бодлива формула във вените
Поезията е
игра на шах
със собствената
вечност -
запазен знак
в компютърната мрежа
от надежди.

...

Диаболично

Ще те издебна утрин
по разсъмване
като бездомно куче
на пиянска сватба.
Ще пият весели петлите
от кръвта ти,
а аз- безочлив-
ще преравям
за душата ти.
Ухаеш тихо
на разбуждане
и носиш кош,
изплетен от желания,
изтъркал времето
във дълго търсене
и натежал от пиети,
загърбили признания.
Не ми се ще
да влизам във съня ти,
да сядам тихо
до мечтите ти.
Ще те убия някъде навън,
на мръсно,
ще те заровя бясно,
лукаво тананикайки.
Ще тропам силно,
дано не станеш,
дано не тръгнеш боса...
Ще го направя ей-така-
да те раня, да те ядосам.
Ще имам шанса
алчно да се моля,
навярно ще избягвам
от въпросите...
А с моя бог
оставаме човекоядни-
ще седнем да обядваме
и ще изтляват
два димящи фаса...
Не биваше, не биваше
да те докосвам,
не трябва да осъмва
само вятър. 

...

Обличам те във матовите гвоздеи на слънцето,
японска графика в безумството на стадионите,
червени пламъчета във косите ти догонвам
през пръстите на стар фотьойл с елегантна рамка.

Събул налъмите на сивата касапница
мигът е във хартиените речни прелези,
в дрезгаво рисуващия топъл джаз на лампата
до цъфналата вишна със кафези...

Обичам те без мярка... с всички белези. 

...

още от Красимир Караджов:

http://hulite.net/modules.php?name=Your_Account&op=userinfo&username=onisifor