Часовниците на арменеца

"...И Батюшкова мне противна спесь:
         "который час?" - Его спросили здесь,
         А он ответил любопытным: "вечность".
                         Осип Манделщам


Стрелките над морета –
синьо време.
“Да спрем! За
няколко секунди
само!
Да влезем
в този
антиквариат...”
Часовници -
различни,
но еднакви –
отмерващите всяко време –
часовниците и арменецът...
Усмихва се човекът
на човеците.
Усмивката е топла,
като времето...
И кани ни да
поразгледаме...
Часовници -
навсякъде
и всякакви...
И дървени ,
и сребърни ,
и позлатени.
Часовниците на арменеца...
Той е стар.
Брадата му е чак до кръста...
До кръста ...
пътят ни е кратък...
Или е дълъг
пътят ни ...
А времето?!
Стрелките обикалят
в кръг.
И днес не виждам
върху Слънцето,
забързания циферблат.
Часовниците са стотици -
магазин ...
И всичките са живи –
няма спрял.
Арменецът,
на лакътя
си се подпрял.
Косата му е бяла,
като времето...
Усмихва ни се този старец,
за нещо си замислен
се усмихва.
И сякаш не продава
в антиквариат,
а е дошъл
от Горе...
Ангел.
Човекът тихо
ни напомня:
“Часовниците никога
не спират.”
А ние?
Ние бързахме ли?
Нека поостанем!
Сред дървените
циферблати,
до ангела,
с брадата
бяла...
И идват вековете бавно,
и виждам планини
непроменени,
ята отлитащи
далече...
Стрелките над моретата
изчезват...
Не бързаме,
излизаме
и се поглеждаме.
- Красива си,
не ти ли казах?
И смееш се:
- Но, преди колко време ?
Вървим по старите павета -
нагоре ,
в Пловдив,
към тепето.
И маха ни
един арменец...
И смеем се,
във синя
Вечност...

...

Улиците, Хенри

Красива си.
Мълчиш.
Обичам те,
защото...
- Да, човеко.
Усещам те!
И още нещо...
Усещам,
че си вятър ти...
И винаги ще ме...
Обичаш
улиците,
Хенри.
Нали?
Или...
И мене?
В ден и нощ...
Обичаш улиците,
Ханк...
- Но ти си нещо повече от...
- Напротив, аз съм улица.
И то от трезвите, -
от тези,
старите,
с паветата...
По тях
са минали...
И всъщност
ще минават...
Да, доста пътници -
туристите
със хубави
усмивки...
Типове...
Различни,
повярвали във моя
вятър...
И искащи от
него
невъзможното...
И искащи от моя свят!
И късащи от
моя хляб...
Безплатно...
- Не говори така!
- А как?!
Аз имам...
Имам си история.
Подобна на истерия,
но...
Аз имам
свой си,
вятър.
Аз имам, Хенри,
своя си адрес...
И имала съм вътре...
Аз винаги съм имала
и имам,
един такъв
приличащ на...
вятърничав,
някой
Хенри...
- Да! Имаш си...
И с тъмни пръсти
не докосвам,
това
останало
почти без тяло
живо твое
само твое...
но...
Не чу ли,
че...
Обичам те!
Обичам твойто...
И по дяволите,
да вървят...
Да, дяволите казах...
Те са...
Тъпо е,
чомиче,
че се срещнахме...
И е
тъжно!
Защото улиците
са си винаги,
а ти си днес,
до мене...
Само днес!
- Но ти обичаш...
- Теб...
Самотно време.
Часовници.
И тъжно е...
че ще мълчим.
Че няма нищо да си...
Вятърът!
Оракулът
проклет
се меси...
Но...
Обичам тялото,
душата ти,
гърдите...
днес са тягостни...
и тъжни,
твърди...
И устните...
- Оставям те!
Оставям те на
улиците,
Хенри!
Защото
улиците
искат
твоето
внимание...
- Защо говориш... тъжно е...
- Ти знаеш...
Аз знам,
че винаги
Ще ме...
(облича се.)
...
В сакат следобед
и
без вятър,
по улиците
търся помощ
и търся
някого
и
моля
онези,
зъзнещите
хора
само
да ми отговорят...
Коя е есенната улица,
в която
аз да те...
намеря...
Най-есенното
влюбване...
И болката,
цигарите и...
Ти се сещаш...
Обичам улици!
Това е...
Обичам ги,
защото...
- Да, човеко!
Усещам те!
И още нещо...
Усещам,
че си вятър ти...
И винаги ще ме...
Обичаш
есенните улици...
- Но ти си много повече от...
- А ти си повече от вятър.
Но...
Когато песента
замлъкне
и само птиците се чуват...
Когато времето
полива
над гробовете на
умрелите...
Каква любов очакваш,
Хенри...
Освен онази...
чисто улична...
- Но аз съм влюбен в теб!
- Не казвай нищо...
Ти си вятърът,
обичащ улици...
- Красива си
Мълчиш.
Обичам те,
защото...
- Да, човеко!
Усещам те!
И още нещо...
Усещам,
че си хубав ти...
И винаги ще ме...
Обичаш
улиците,
Хенри.
Аз съм улица...



още от Ясен Крумов: http://hulite.net/modules.php?name=Your_Account&op=userinfo&username=henryoliver