Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.12.2006 19:28 - Калоян Стаматов
Автор: pafka Категория: Изкуство   
Прочетен: 2537 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 21.03.2009 14:40


Палитрата

на В.

И така
тя беше абсурдна жена:
малко смахната,
много вятърничава,
и твърде пъстра
за да може Художникът да я има само в своята палитра с бои.
И така
тя ходеше в една мансарда
с Разни мъже
различни от Художника
защото той беше твърде зает
да носи бремето на света върху раменете си
(същински Атлас!)
а също така беше и доста мрачен,
депресивен,
холеричен,
инсомничен,
суициден,
и гениален
а на нея просто й се ядяха ягоди
със
сметана
и
шампанско
и т.н.

И така
тя често бягаше от палитрата с бои,
а Художникът се правеше че не забелязва,
и че не знае за мансардата,
Разните мъже,
ягодите,
сметаната,
шампанското
и т.н.,
и въпреки че тогава рисуваше най-мрачните си картини,
и пиеше много,
и пушеше двойно,
той я чакаше да се върне
също така незабележимо
както тя напускаше палитрата му,
и когато тя наистина се връщаше
все така смахната,
вятърничава
и пъстра,
и заемаше своето място в палитрата с бои,
точно тогава Художникът рисуваше своите Шедьоври!


И така... 

...

Хичкок

Винаги, когато в съня си те гоня с нож в ръката и безумен пламък в очите се смея...

А Хичкок подскача нервно в огромният си режисьорски трон и крясъците му
изстрелвани от гигантски меден рупор ме смазват като гнида:
-Не така! Не така! Трябва да я мразиш бе! Та ти я обичаш, дявол да го вземе! Виж си сценария! Виж си сце-на-ри-я, говедо! И в Корана даже пише: обичаш-мразиш; мразиш-обичаш! Просто и човешко! И по сценарий! А ти - смях! Какво си се разхилил като кретен! Все едно снимам пияни шимпанзета, егати! Абе от къде го взехте тоя бе!
От кастинг или от джунглата? Виж! Виж! Ето така се прави! Гледай!

И после той става припряно от трона си, захвърля медният рупор на земята, взима ножът от ръката ми и безумния пламък от очите ми и влиза в банята...
При теб...

Операторът снима.

Ти бягаш но той те настига във ваната с ловък монтаж.
И почва да те пронизва с ножа, с погледа ми и с омразата си.
А ти пищиш, пищиш, пищиш...
Ужасът в очите ти е за Оскар а кръвта ти се оттича в канала заедно с водата...

Пиков момент!

Операторът снима.

Аз се смея.

-Ето така се прави, копеле! Трябва да се прави със сърце! Трябва да я мразиш! Та тя е божествена, да го еба! И в сценария ти го пише! И в Библията!

После Хичкок сяда на режисьорският си трон и пали пура. Диша тежко, пеликановата му гуша потрепва като торба пълна с гърмящи змии.
Стоманеният му рупор е извън кадър.
Той плаче.
В близък план.

Операторът те снима кървава и бездиханна във ваната.

Аз се смея.
На сън.

Хичкок те обичаше. 


...


Евфеминистични редове

Бесуващите страсти на съвремието:
всемирната хронична абстиненция;
канцерогенен култ към дребнотемието;
симптом на прогресираща деменция!; 

Разпад на атоми и на съзнания;
Разчетен ген; Обут във памперс Бог;
Изплезен Айнщайн; Относително познание;
Менюто: Зигмунд Фройд във вагинално-спермен сок.;

Бетонни сиви кошери-храна за земетръсите,
осмислени от кич и дребни своеволия,
оплождани безплодно със пръсти от евнусите
в проскърцващото ложе на историята.;

Оригващи се гейзери с чеснова триумфалност,
творят едно изкуство с космически обхват-
чрез свойта перисталтика те ваят епохалност:
фекални обелиски със собствен аромат!;

Изящната словестност изпълва със безсмислие,
убийствената тленност на Неговата плът.;
Историята списват сенилни летописци,
що цял живот не вдигат взор от своя собствен пъп.;

Танцуват еднодневките със чувство за безсмъртност-
дрогирани не сещат на таз вселена бремето;
изхвърля ги в клоаката от вакуум,мрак и мъртвост,
аналната конвулсия на времето.;

Ужасен ларвен хаос кипи в метаморфоза:
потръпва от оргазми във своя собствен сън;
разпръсква адски газ в параноидна доза;
пронизва всеки мозък със истеричен трън.;

Ракети дефлорират космичния химен:
маймуните се радват на шепа лунни камъни;
със устни ближат святост от фалически тотем,
а той ги пръска с кал, от която са направени!;

На тъмно ръкоблудства Мастурбиращият Бог;
а Неговата Майка зачева от Сина Си,
и ражда го със секцио, крещейки, във амок,
прозряла че е курва в светостта Си!;

Зъбати, хищни вагини поглъщат всеки член:
изсмукват и зачеват и раждат шумна тленност;
Къртиците са вгледани във утрешният ден-
в очакване на края на сляпата си генност!;

Покълва в Младенеца бушуваща гениалност,
но тя е потушена с кърмата на Мадоната;
тъй както мрат милиони удавени без жалост,
във злата спермицидност на кондомите...


още: http://hulite.net/modules.php?name=Authors_Text&sa=show_alltext&username=6ureia

и: http://hulite.net/modules.php?name=Your_Account&op=userinfo&username=Shureja


Тагове:   ъндърграунд,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sineater - риспект
18.12.2006 00:35
особено за редовете...
цитирай
2. анонимен - и едно от моите любими негови
18.12.2006 08:19
Пчеларят


Понякога,
когато сънят е бездна
а ти пропадаш в него,
ужасена и немеща,
аз,
като грижлив среднощен пчелар
леко се присягам,
моя мила,
и те хващам
за рамото...
Сънят е кошер,
в който няма гравитация,
но ти не смееш да полетиш
дори насън.
Дори тогава...

Друг път
спиш привидно спокойно...
Виждам как луната огрява
оная част от лицето ти,
която и денем е красива,
и ще бъде красива завинаги,
като езическа маска
на богиня на плодовитостта;
но аз се взирам в другата,
неогрятата,
тъмната половина –
в която криеш онемяла
страха и безумието си...
Това вече си ти,
мила моя,
осъзнала тленността си,
дори само насън,
подобно на охлюв,
от който ще остане само черупката,
а след време и тя няма да остане...
Спокойствието на сън е измамно -
ти сънуваш постоянно,
мила моя,
още от времето,
когато си била риба,
цяла нощ скиташ
по первазите на Осезанието
като разгонена котка.
Но събудиш ли се
си дете на забравата...

Понякога,
И аз заспивам,
(случайно!)
и не знам защо,
но все сънувам че ти не спиш,
че ме гледаш
как спя,
и че чакаш само да политна
в пропастта на съня,
(онемял от нищожност)
за да ме хванеш за рамото
като грижлив пчелар...
Аз също не се научих да летя,
моя мила,
(дори на сън!),
за това винаги пропадам в кошмарите си;
а как ми се иска да се скрия,
от всички,
и от тебе даже,
във себе си,
(като охлюв!)
и да спя щастлив
и спокоен,
защото още от времето,
когато бях повей на вятъра,
предчувствам
че на сутринта
в леглото ще бъдеме само тримата:
аз, ти и забравата...

Забравата е най-грижлив пчелар на света...


мира :*
цитирай
3. pafka - благодарим
19.12.2006 14:53
за включването :Р
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pafka
Категория: Изкуство
Прочетен: 583222
Постинги: 101
Коментари: 212
Гласове: 1667
Архив