Писмо до въображаем любовник

Ако реша да те обичам,
мога да ти бъда най-удобната обувка

или лепенка на огледалото
с любим цитат.
Сигурно мога да прелетя сънищата ти,
да свия гнездо в мръсните ти чорапи
и да снасям милиони яйца
или да не съм нищо повече
от контура на скулите ти.

Но всъщност това не ми е присъщо.

Не ме интересува как отмерваш времето си
и кое наричаш любов,
искам да бръкна с ръка в гърдите ти,
не от жестокост,
а от любопитство,
интересувам се от сърца - нещо като хоби,
искам да усетя твоето какво е -
твърдо,
меко,
шуплесто,
кухо,
може и да е слизесто като змиорка,
може да има шипове,
а вътре да е крехко.
Ако ми хареса, ще го помириша.
Знаеш ли,
има сърца с дъх на препечена захар,
наситен и задушлив,
не ги опитвам защото знам, че горчат.
От прекалена сладост.
Има и други,
черупчести,
пълни с плесени от неупотреба,
има и сочни
като сърцевина на диня,
плодововкусни.

Префиненото ми небце копнее за твоето.
После ще ти го върна...

...

Шизофренично

Не искам да си отглеждам градини,
нито котки да галя през зимата,
не искам да си измислям живот,
удобен като пуловер
с дълги ръкави,
завършващи с чаша чай
(мразя ги тези сцени).
Ще ти изцапам килима с кал
(няма да си изстържа живота от обувките)
и от банята ще изляза
без да забърсвам водата,
ще си облека дрехите на мокро
и на улицата ще седна
в диван на зеброви шарки
(без да запаля цигара),
и тази вечер няма да вляза
в потока от самота,
търсеща избавление. 

...

Като реклама на бира е

но не знам дали е любов,
искам да рисувам
в ретината на очите ти,
да дишам
в кожичките на ноктите ти,
да плача после тихо насън,
ти нищо не знаеш,
не мога да гладя дрехи
и да изчерпвам
всички утаени възможности,
защото и аз не знам
колко солени са сълзите ми,
докато ме целуваш е сигурно,
че ще те обичам и утре
и в отблясъка
на всички погълнати течности
обещавам да напиша
едно наистина добро стихотворение. 

...

Портрет на момче

Не те достигам никога
по жестоките ръбове на разстоянията.

Твоят профил се размазва
в тъмно червено,
по ръцете ми има само боя.

Измервам всичкото време
в количество бира за сбогом.

Ти имаш много път,
на мен не ми достигат думи.

Давам ти воля да тръгнеш,
някой друг
ще те обича повече. 

...

Животът е прекрасен

Понякога се връщам в червеното,
където тялото ми е изпъната струна
над града,
вените ми пълни с ведрост
се изливат по улиците,
вкарвам вятъра
през пръстите ти,

живота ме обича,
обича,
ти
си цветето в кошницата ми,
слятите ни пръсти на зебрата,
хиляди блещукащи светлини
от пръски разтопени моменти
в искрометна идея
за вечност,

точно тук
искам да спра всяко движение
и да закова времето на вратата,
като пеперуда,
но е мъртва,
и тогава си спомням
за Лот и жена му,
перспективата
да се превърна
в консерва Човешко Студено
ме блъска навън
от малката ми
собствена
дървена,
проядена,
изгнила
кутийка
в опаловия въздух на свечеряване,
а животът е прекрасен,
имам топли ботуши
и червена рокля на цветя. 

...

още: http://hulite.net/modules.php?name=Your_Account&op=userinfo&username=nina_nina

сега да видим дали ще експресирам... не, няма.