Очи

Днес съм ojos.
Черни. И полата ми се извива на волани, чехлите ми тракат предизвикателно, в косата ми се кипри цвете. Втора ръка всичко. Цветето само го откъснах от крайпътен храст, избуял в лилави фунийки. Полата пет лева, чехлите дванайсет, една блуза – тя около четири, нищо особено. Евтино. Втора ръка. Сърцето не. То е на няколко живота. На два със сигурност. Имам и доказателства – изследване за СПИН и касов бон за нагревател за бойлер. Ако блесна в усмивка, и тя ще е рециклирана в пломби и метални коронки. Нищо, по снимките ми светят лампички в устата. Светулки.

Днес съм ojos. По-черни от мъката ти. Убедена съм, че не можеш да ме надиграеш в моя танц. Аз съм най-добрата. Гледай и се учи
как потъмняват очите.

...

За целувките и цигарите 

Когато любовта ми към теб на моменти поугасва, се чудя дали да не запаля цигара.
Дали не е ме е страх да спра да те обичам заради страха си от самотата? Или от тъгата на свободата?
Не успях да стана по-смела. Нито по-уморена. Нито по-весела. ВСЕ сЪщата съм си. Утре по-меко ли ще е? По-кремаво или по-бежаво? Пастелно или мраморно-минорно на зелени и бели квадрати, направо болнично уродливо? Ще е спокойно ли? Ведро, студено, ясно, настръхнало, гушнато Самотно? (Как хубаво си само-действам!)
- Любим цвят?
- Нямам.
- Любима книга?
- Нямам.
- Любимо цвете? Сезон? Месец? Ден от седмицата?
За последното знам само, че е петък, понеже почивам. Погрижили са се да имам едно любимо нещо. (Освен възглавницата в леглото, но тя не се брои, тя е даденост. Отгоре на всичко заспивам отгоре й. И не я помня. Може би и затова си я обичам по странен психарски детински начин. Не че "обичам" може да се отнесе към една калъфка, натъпкана с вата или дунапрен. Даже не е от старовремските, с перата.)
... И пак... онази мисъл... Дали... когато спирам да те целувам, не ми се допушва?
Гаснем... Усещаш ли? Или е от умората. Уф.
... И всякаш всички мъже по улиците са мои, и аз се влюбвам в тях, а зная, че обичам само един - най-неподходящия. Най-неправилния.
... "Росата по устните ти да натежи върху клепачите ми и да ги затвори за лека нощ..."
А е само есен - ту слънчева, крадливо усмихнала се, ту намусена с прошарени облаци и сълзи... И продължавам да крада всеки един слънчев безпокой, трепет летен, болящ с Онази болка. Пресъхнах. Само боли. Сълзите са стреснати, преспали в сутринта ми обедна.. И ако болката ми е хоби, значи не скучая. Ако е начин на живот, значи съм жива.
Тревожи ме обаче отсъствието на огънче...

...

Най-голямата безсмислица 

Идеалният ден за самоубийство
е предхождан от
идеалния ден за живот.
И като си помисля, че
целият живот е един миг,
то има ли смисъл смъртта ми?

...

още:http://hulite.net/modules.php?name=Your_Account&op=userinfo&username=ojos

очите са страхотни
страшна мацка

това сега го откривам, благодаря ти :)
хе-хе е за горния коментар ;) - напълно дружелюбно