Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.12.2006 18:12 - amritta
Автор: pafka Категория: Изкуство   
Прочетен: 1260 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 21.03.2009 14:34


...което не означава

Често
когато сутрин обмислям собствените си причини да стана от леглото
осъзнавам
шокиращата сила на смъртта, блясъка на слънцето
и черното и бялото,
и цветовете, които променят същността на мозайката...
По-късно пия кафе.
Тогава
играта е процес, който винаги завършва с победа
и ми се струва,
че това е, което денят не означава ...

...

на три

Защото
винаги си тръгвам, когато се превърна в даденост,
събрах последните си три секунди -
еднакви до припадък,
еднакви три секунди - от миналата сряда и от утре.
Разтеглих ги,
разтегнах си ги до безкрайност,
като неписано излишно правило,
разпънах ги
и с тези три раздърпани секунди
застлах последното кръстовище.

Замислен дъжд припяваше за загуби, които били дар от Бога,
и аз - не знам защо - се впуснах кротко
да му обяснявам нещо за вечно губещите от живота
и без да искам стреснах двата светофара,
и те задумкаха на нощния си тъпан в жълто,
а аз -
накичена с конусовидна шапчица за празник
нелепо заподскачах в транс в средата,
и гледах как
отсреща покривите мушеха небето глупаво,
а по-натам
един поет увлечен, играе сам със себе си на прескочи кобила.

А тъпаните думкаха ли думкаха..
И аз подскачах и бърборих нещо,
после го забравих,
и все така със смешната си шапчица за празник
броих накрая до хиляда,
броих кошмарно бавно - като за последно,
преди опашката на времето да ме удари злобно право през лицето.

Шегувам се, разбира се.
То бяха само три секунди.
Не усетих. 

...

...и даже няма значение

Към обед
аз често правя грешката
да се съсредоточавам върху отражения.
Влизам в огледалото и наблюдавам
как отсреща
чужд човек си прави равносметка,
а след това
разказва анекдоти сам на себе си.
И не знам защо
това ми напомня
за шестте точки върху известните плочки от старото домино
и за общуването, което често не води до нищо.

*

След обед
понякога се случва да съм оплетена изцяло в паяжини..
Тогава се заравям в стари вестници,
чета некролози
и ясно разбирам, че смъртта е страшно суетна.
Тя
винаги иска да си мислим за нея.
По-късно
непременно се превръщам в истинска жена с минало.
Говоря по телефона с приятели,
не давам съвети,
защото знам,
че трябва да съм част, за да предложа решение.
Също знам, че не искам.. 

...

още: http://hulite.net/modules.php?name=Your_Account&op=userinfo&username=amritta

и тук: http://liternet.bg/publish16/a_dobreva/index.html



Тагове:   ъндърграунд,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pafka
Категория: Изкуство
Прочетен: 585115
Постинги: 101
Коментари: 212
Гласове: 1667
Архив