една от големите ми перверзии 


по ощавените кожи
ги познавам. ходя
по зачатъците
на бръчките им.
зъбите им са жълти.
в главите им
е постлана шума,
върху която ръми.
а аз съм тяхната анимационна пролет.
не говоря.
и не се усмихвам
тук нещата не почват с целувка.
събличаме се самостоятелно.
след това той трябва да дойде
до канапето и се възползва,
а аз да затворя прозрачни клепачи
.
само така само така така само
.
самотата лази по гърдите ми.
краката ми.
спира се над слабините.
и смуче.
и изпълва с език всички вдлъбнатини.
те не реагират.
старците са свикване
-то ми ми с изкачването нагоре
по алеята на бръчките.
от което тръгвам.
и към което се връщам.
дете с бели коси.
без зъби фъфлещо.
но всичкознаещо.

...



family affair 


всичко подсказва от ръба на устните
до звука на целувката,
че това ще бъде дом
без отломки от чинии по пода,
без колани,
които се превръщат в камшици,
без цигари и бутилки в три след полунощ,
без дрезгави езици,
драскaщи стените,
без балкон,
от който политат домакински съдове,
без крачещи ножици
и изтърбушени възглавници,
без лимонени усмивки
(но с много лимони – „тези малки витаминозни бомби“).
Родителите ми почват отначало.


...


Супермаркет


скучно е.
скучно. в твърдо агрегатно състояние.
цъква стоките на каса Н. 4
понякога на каса Н. 8
изрусена коса и
бързи ръце.

("трябва да си бърз тука").

освен
"добър ден!
четири лева и шестнайсет стотинки!
приятен ден! довиждане!"
има и други мисли.

които се разлистват над цените и продуктите.

не мисли, а въпроси:

"ей тая жена как ли
мие съдовете с това зелено веро.
виждам как ги гали порцелановите.
ръкавити и" са навити над лактите.
и цялата е в пяна"

"ей тая баба сигурно ще прави кекс
на внуците.
с тия 2 килограма захар, яйцата, бишкотите и прасковите.
ванилийка е забравила, но сигурно има вкъщи."

"ей това семейство как отваря чипса през телевизора.
след филма мъжът вади от хладилника
ей тия две зелени запотени бирени бутилки.
изпиват ги на един дъх в кухнята.
защото е горещо.
и след това се гмурват
бързо в леглото
и правят любов.
синя любов."

"ей това дете пък си купува само дъвки"

изрусената и" коса
бързите и" ръце
Върху табелката
отляво на престилката стои името
"вас ви обслужва Г.Е.".

Върху челото
лежат представите.
(дори какво прави високия мъж.
с тоалетната хартия
и това момиче после с шампоана.
и дори как самата тя Г.Е. е с баркод на хълбока)

Нещо е повече от каса Н. 4
и понякога каса Н. 8
бързи ръце.
под които минават опаковани ежедневия.
"добър ден!
осемнайсет лева и трийсетиосем стотинки!
приятен ден! довиждане!"
но още никого
не е виждала два пъти.


...



Защо не мога да напиша любовно стихотворение


за да мога да го напиша,
трябва да има
не липсващи
а присъстващи от плът и кръв
с мирис, коса
ръце и кожа
истински,
а не изтъкани от мисли.
(обичани)
иначе няма
да бъде любов
а псевдолюбов
отсъствие на любов
и горчилка
и фабрика за мечти,

за да мога да го напиша,
трябва някой да пулсира в ритъма на стъпките ми
да издиша във въздушните линии на движенията ми

да хлътна в плитчините на нечий глас, който да бъде собствената ми мисъл

да съществувам само в нечие присъствие
а всичко извън илюзията да бъде илюзия
да бъдат взривени денят и посоките
(там, където телесното се сгъстява и преобръща в невидимо)

да взема от нечии други сетива
(моите са недостатъчни)

да разгъна ръкавите на времето от единия до другия край на пространството

и самотата бъде двойна самота
защото сме над другите
над улиците
над бордюрите и трамваите
самота заедно
(в пъпната връв на сънищата ни)

любовта няма да бъде любов. ще си измислим нова дума
прозрачна

(може би)
в протягането на моята пролет N.21
в преливането й в лятото, където се смесват
сок от портокал и сок от череша
ще бъде спъната инерцията

и ще успея да напиша това, което исках 

...

мисля, че е време за три супени лъжици романтика 

...тогава ти превърна в птици мислите,
разхвърля думите по пода,
разпени всички улици и срички,
прескочи като вятър няколко кръстовища,

аз те гледах и се смеех...
смеех се. не мислех.
а ти не вярваше на нищо
и всичко вярваше във тебе.
аз се смеех. гледах те.
и те попитах.
сега ти гледаш
и се смееш и не мислиш.
и двамата мълчиме.

сега разгъваш облаци над слънцето
поставяш в скоби два-три смисъла.
мълчим. мълчим. мълчим.

...

Искам да летя

на бара седят
една червена тениска
и един изтъркан панталон
червената тениска се е дръпнала
малко нагоре
между кожата на кръста
и грапавото на колана
се виждат небесносини гащи
с нарисувани бели облаци
(виж заглавието)

...

още: http://www.hulite.net/modules.php?name=Your_Account&op=userinfo&username=mocca

и тук: http://liternet.bg/publish9/mzlatev/

Е не, ти не си човек!!! Започвам да подозирам, че си ми в главата:):) Точно си мислех за него и му преглеждах нещата. Бисерче си ти, Паф:):)

-Черен пипер-

suck it
безшумна експлозия
на коркова тапа
и кухо гърло на червено вино
кожата ми е пунктирана линия
разтичам се по пода
увивам се по стълбите
после се опитваш
да се изкачиш по примката нагоре към леглото ми
но няма да стане
this fucking shit
играем си на полови органи
slowly, honey
преобръщам се
отвътре навън
и се сгушвам в главата си
-"коя ръка те боли?"
-"моята"
поезията ме отвращава ме
всякаква поезия
повръщам в скута ти
обяви за singles

благодаря ти за доверието, Хел ,
удобно ми е в твоята глава:Р