Пътник

Не съм самотен пътник.
Планинска вишна
в здрача хладен.

Соин

Не знам защо. Сякаш гръм ме удари. Просто знаех, че мястото ми е до
нея . . . Бях интересен, можех да фокусирам вниманието на
всички и да правя с него, каквото си искам. Да ги карам да следват мисълта
и емоцията ми. Но пред нея можех само да мълча. "Мен ми трябва приятел.
Ебачи под път и над път". . . Дълги години бях до нея в мисълта
и действията си. . . но така или иначе пасох тревата . . .

. . . веднъж след случайна среща, тя дойде с мен в моето място. Нямаше
начин да устои, там беше събрана цялата ми личност - книгите и оръжията ми,
всичките ми размисли, въжделения, стремежи. Всяко нещо беше търсило мястото си с години. . . На сутринта ми каза: “Не съм очаквала, че си
толкова добър. По-мощен от теб не съм срещала. Имах чувството, че летя.”
Стана ми смешно и тъжно. Аз просто я обичах. Никой ли не я беше обичал
дотогава? Толкова неща можех да й кажа. Изпратих я до вратата. . .

. . .Срещнах я след време. Вече ме гледаше, както трябва, сърцето й
беше отворено за моето. Светлината преливаше между гърдите ни. Тя знаеше. И усещаше. Изпитвахме радост да седим и да се гледаме през двете чаши кафе. Моят избор ме чакаше. . . Повървяхме заедно, после дълго
гледах как си отива. . . Често мисля за нея, сънувам я, пращам
й топлина . . . Имаме ли право да се слагаме на хората, които
не са ни викали? Кого да изберем - този, когото обичаме или този който ни
обича? Трябва ли въобще да избираме? Възможно ли е такова нещо? 

...

Учител

Ако застанеш на един кръстопът и стоиш достатъчно дълго, целият свят ще мине пред тебе.
  Китайска поговорка

Бяха заедно дълги години. Изпълняваше повелите му. Чуваше какво му казва. Не одобряваше начина му на живот, отношението му към хората, философията му. Учеше се от грешките му. Срещаше се с хората, които идваха в тяхното място. Попиваше от тях. Търсеше неуморно. Искаше да знае.

Порасна. Посрещаше и изпращаше идващите. Опитваше се да ги научи на това, което беше получил от другите. Опитваше се да ги предпазва от неговите настроения, честите му изблици на гняв и презрение към хората. Да ги накара да танцуват с тях и да излизат по-силни от играта. Да разберат собствените си желания.

Все по-малко оцеляваха. Истински търпеливите тръгваха по пътя си и носеха цветето, което са отгледали, в своите места. Другите идваха - някои взимаха семенца, други не взимаха нищо. Просто обикаляха от място на място, за да им мине времето или търсеха интересен чичо, който да го запълни. Беше ерата на вестникарските притурки, в която най-задълбоченото познание идваше от някое специализирано издание.

Каква тъга, да гледаш как тръгва някой, който е обречен да остане винаги там, където е. Каква надежда, че животът си знае работата.

Отново бяха само двамата . . . Време беше да се погрижи за своето място и своето цвете. И за неговите плодове. Слънцето го викаше . . . . .
- Болката учи на мъдрост.
- Войнът е като светлината, щом вратата се отвори, влиза . . . 

...

Емоции

Не знам какво е ревност.
По мен винаги са тичали какви ли не моми. Да им се чудиш на акъла. Ма то нали съм си любвеобилен ... Все нещо се залепва .... Aimant. Интересна думичка . Френска, с извинение. Съдържателна. Означава магнит. Обичащ. Любовник. И всичко това на куп. Все се чудя има ли значение големината, ако във вълшебната пръчка няма магия? Ха ха ха, всички знаем отговора ... Та как да откажеш? Като ти се усмихне и се позагледа в очите ти. Уфффффффф, и като потече тази ми ти любов. Ееееех, животът е хубав.
До вчера ...
Видях ги точно като се разделяха. Той я целуна, тя се усмихна като зората, махна му и тръгна ..... за да се сблъска с мен. А аз вървя на каишката на Мадам Ла Директрис. Рамо до рамо. Секунда време. Миг. Изстинах и после пламнах. За първи път съжалих, че живея в това време. Видях само очите му, нейната уплаха и пролуката, през която минава сабята ми. Отворения гръден кош и прохода към отвъдното. Яростта ми мина през него .... и запали целия свят.
- Qu’est-ce qui se passe? Est-ce que tout est normal ???
Горката Мадам Ла Директрис, какво ли знае тя за огъня на ада?
Движенията ми са отработени, хиляди пъти, ден след ден. Избърсваш сабята от кръвта. Елегантно я прибираш в ножницата. Молиш небесата да посрещнат благосклонно духа на врага ти. Продължаваш напред. Отново има мир в поднебесната.
Време е да я погледна отново в очите.

...

още: http://hulite.net/modules.php?name=Your_Account&op=userinfo&username=skicnik