Харесвам живота от време на време

Тъмносин “Голф” пореше шосето в посока Бургас.
Вътре се чуваше включено радио. Тъкмо съобщаваха новините: “Днес в разстояние на два часа ще се наблюдава частично слънчево затъмнение. Предупреждават се гражданите да не го наблюдават с невъоръжено око…”
- Защо си нервен, сърдит ли си? – младата жена вътре се допря до шофьора си, но му пречеше да управлява автомобила и пак се дръпна.
- Не съм сърдит. Или поне не на теб.
- Когато пътуваш и сякаш не си ти.
- Не съм аз – отсече партньорът й. – Или това съм аз, а онова другото не съм. Не знам.
След като помълчаха гледайки пътя той удари отегчено с два юмрука по волана.
- В ужасни мумии сме се превърнали. Не смеем да качим дори стопаджия. Вземи този – каза жената. И мъжът натисна спирачката. Човекът, който вървеше не чакаше на стоп. Вървеше си, но когато те спряха и той спря. Отвори вратата и каза:
- За Бургас ли?
- Аха – кимнаха едновременно Сашка и Галин. И той се качи.
- Приятно ми е Мишо. Отивам да видя мое семейство в Бургас. Разведени сме, аз живея сам в Калофер – мъжът имаше силен руски акцент.
- Много странен ден е днес – Сашка наруши тишината – Виж, Слънцето започна да грее … лунно.
- Не може слънце да грее лунно, моля ти се, не говори тъпотии – отряза я Галин. Затъмнението, за което предупредиха в радио-новините беше започнало и светлината беше особена, като през тъмни очила. Галин наблюдаваше новият си гост в огледалцето Онзи изглеждаше доста интересен - висок, почти прегърбен, около четирийсетте, дълга коса.
- С какво се занимавате?
- С нищо. Не работя от две години и затова се движа на стоп – каза спокойно дългокосия. – Живял съм в Русия 20 години. Там работил много, сега си почивка. А вие?
- Аз съм супервайзор в банка – каза за себе си Галин. Не представи приятелката си.
- Аз му преча – каза Сашка.
- Женени ли сте?
- Не – казаха едновременно без да се погледнат младите.
- Руснаци са колоритни хора. Рускини са невероятни кучки – новодошлият се спря на тази тема и явно предстояха невероятни разкрития.
- Не познавам лично нито един руснак или руска кучка – отсече небрежно Галин. Сашка понечи да каже нещо, но се спря.
- О-о-о – ухили се доволно гостът им – ти нищо не знаеш … Я имал над 200 рускини. Всички под 25 години – бонбончета.
Двойката на предната седалка се подсмихнаха един на друг, което не убягна на руснакът. Сашка се извърна назад за да види шегува ли се, но изражението му не подсказваше за самоирония. По външният му вид личеше, че си е поживял, лицето му беше набраздено, но привлекателно. После момичето обърна поглед отново към пейзажа. Петнайсет крави в черно и бяло, пасяха кротко като на рисунка в далечината. Затъмненото слънце проби два отвора през облаците и пусна полу-светлите струи на ливадата. Сашка измъкна фотоапарата си, настрои обектива за далечно снимане и засне няколко кадъра с кравите.
- Може да кръстиш снимката “Крави пасат огрени от лунното слънце” – каза руснакът. Девойката се обърна и му пусна благодарна усмивка, а Галин се направи, че не го е чул.
- Кажи за кучките – каза невъзмутимо той. Не смяташе приятелката му да е обект на внимание.Руснакът ровеше из джобовете си.
- Търся снимка на дъщеря си. Имам дъщеря в Бургас.
Сашка се извърна с цяло тяло назад любопитно. Пое подадената снимка усмихната. От черно-бялото фото я гледаше руса тинейджърка.
- Тази година беше абитуриентка - кралица е – каза гордо Мишо.
- Щастливо дете – каза Сашка и му върна снимката. – Винаги съм искала да питам някой руснак защо викате на пъпеша “дыня”?
- Ти си щастливо дете. А аз не можах да разбера кога е “поле”, кога “полето” – усмихна й се ласкаво Мишо. - Вярвате ли в Господ? Нарочно е създал тези бъркотии с многото езици.
- Ако го има със сигурност е жена – каза Галин полу-усмихнат.
- Ако беше жена, спермата нямаше да е с точно този вкус – се намеси Сашка .
- Сладурана – каза Мишо.
- Досега не си се оплаквала – погледна я косо Галин.
- Ами и да бях, нима си можел нещо да направиш? Хайде, да спрем и да си наберем джанки – предложи тя.
Галин не спря, нито показа с нещо, че е чул. Беше изпаднал в дълбок размисъл за вкуса на спермата. Приятелката му окуражена от присъствието на външен човек продължи замечтано:
- Джанката е специфичен плод. Мъжете я свързват най-вече с ракия, забравили най-хубавите си моменти от детството. Има един момент, когато почва да зрее - още не е сладка, но киселината й едва се усеща, само е пълна със сок. Трябва да се улавя този момент, иначе все едно не си ял джанка – момичето се усмихна възможно най-широко и към двамата мъже.
- Бих ти подарил цяла градина с джанки, само защото каза това. Как се казваш? – попита гостът и беше съвсем сериозен.
- Александра.
Шофьорът намали ход и загледа дърветата покрай пътя. Спряха и слязоха. До тях имаше огромна джанка, а до нея узряла черница. И двете дървета бяха натежали от плод, а като видяха жадните погледи на тримата пътници се снишиха още повече. Жената се протегна и взе да пълни дамската си чантичка с джанки, шофьорът запали цигара, а руснакът се насочи към черницата и взе да си къса и да яде. Сашка и тя опита от черницата, като смело разпъди осите, дошли да похапнат от сладките плодове. Руснакът се наведе и откъсна едно жълто глухарче, погледна момичето и го закичи зад ухото й. След десетина минути тръгнаха отново на път.
- Водили ли сте търтей на конец? – попита весело докато сядаше в колата Сашка все още с глухарче зад ухото.
- Тц – беше отговорът на мъжете.
- Хи-хи-хи – захили се доволно момичето и схрупа шумно една сочна джанка – толкова сте проспали от живота. Хваща се търтей, но много внимателно се гледа, дали наистина е търтей. Търтеите имат две триъгълни жълти петна на гърба - по това се различават с пчелите. Хващате го, значи, връзвате леко през кръста с конец да не го стегнете, че да се прецвъкне … леко се прави, с финес, после го пускате да си лети и си го водите с конеца като кученце. Става и с по-голям бръмбар или скакалец, но аз лично предпочитам търтеи – каза Сашка я в заключение. Галин я погледна и каза:
- И мен ли така ще ме водиш?
“Теб далеч не те харесвам толкова, колкото тях” си помисли Сашка, но не каза нищо, само се извъртя с гръб към приятеля си. Това, че не го харесва й хрумна сега и тя се замисли. Заради затъмнението полето имаше странен цвят на препечена филия. Покрай пътя се виждаше нещо като тъмен остров, образуван от сянката на едно облаче, което също беше се изпречило на пътя на слънцето. Плодовете в чантичката на момичето взеха да й киселеят и тя спря да ги яде.
- “Александра, Александра, этот город нам с тобою … “ - взе да си тананика Мишо. – Мое семейство било евакуирано в Сибир когда бил малък. Война е най-шибаната работа.
- И аз съм се чудел как сте оцелели. Руснаците заслужават доживотна пенсия, всеки от тях. И не само те. Народите, които са страдали. Чудя се сега като говорят за стрес, как съвременния човек бил подложен на стрес. От какво толкова сме стреснати? Нито Хитлер нахлува, нито турци колят майките ни, животът става все по-лесен. Нямаме наистина сериозни проблеми - Галин пак запали цигара.
- Първата руска кучка, която фактически обезчести мене, била на 33 – поде интересната тема Мишо – тя ме свали, тя ме покани у тях, разведена била с дете. Направо ми взе акъла, аз си бях повечето време пиян с нея, но била с много лоша хигиена. Като изтрезнеел и виждал, че е гнусна, но като се напия само гледам да я катурна …
- Аз като пия и не мога да чукам – каза Галин.
- О-о-о, не мога ли – взе да се фука Мишо – направо съм машина. По четири-пет часа държа.
- Никой не ме е чукал пет-шест часа … - Сашка отново налапа джанка.
- С такава като теб не бих правил пиян нищо. Но бих отделил четири и повече часа… Втора кучка била сестра на тази... първата. Такива орални неща, братче … тук дето им казвате “свирка”. После ме ебали пак две сестри едновременно. Луда работа, пак на пияна глава – Мишо изпадна в мили спомени за младостта си.
- Бременна съм – изведнъж изтърси Сашка я и изплю шумно една костилка през отворения прозорец. Не й се слушаха разказите и за двестате кучки, но присъствието на непознатия симпатяга я окуражи. Галин наби спирачки, стопаджията доста се раздруса отзад без колан.
- Ти какво се шашна, стават и такива работи?! – подигравателно изгледа Сашка партньора си. И лапна нова джанка. И кисели бяха добри. – Понякога не знам дали не ми се иска да умра - После млъкна замислено. Млъкнаха и мъжете, дори вятърът навън спря, а Луната закри наполовина по-светлия си и по-голям брат. Толкова можеше днес.
- Не е важно да харесваш живот постоянно – каза внимателно след няколко минути Мишо, - но е добре да го харесваш от време на време. Сега си объркана, на младежа сигурно му се ще да не те бил срещал, но след месеци кога се роди малко същество, сигурен съм, че … - той не довърши.
- Ще съм луда от радост – каза жената тихо.
- Хубави неща, не могат се скри от лоши. Или поне не задълго. Ето и Луна се опитва да пречи на Слънце, но за кратко. После всичко се нарежда – Мишо погледна с невъоръжено око през прозореца как върви спорът между небесните тела.
- Предполагам е достатъчно късно, да го махнеш – поде Галин. Отново запали “Голфа” и тръгна бавно. – В стила ти е да вироглавстваш …
- Абсолютно – каза Сашка – в стила ми е да забременявам от тригодишния си приятел и да не искам да го махам, защото след два месеца правя 30 лазарника.
Един натежал фазан мина току пред колата. На Сашка й се стори, че го закачиха леко и се извърна обезпокоена да види. Птици и животни се чудеха защо мръква на обед. Още не бяха нахранили малките си.
- Еби му майката … не знам какво да кажа – промълви Галин. – Мразя да ми извиват ръцете.
Понякога не знам влюбен ли съм или състрадателен.
- “Еби му майката” е подходящо за такъв случай – каза Сашка. - Няма нищо, аз очаквах такъв развой. Не ме изненадваш с нищо. Както винаги…Мислех да си изкараме десет почивни дни и накрая да ти кажа за да не ги развалям. Но сега реших, че не ми се ходи с теб.
- Ако той не те иска, аз ще те взема – се обади руснакът отзад. – Мисля, си струва заради гледката “луда от радост млада мама”.
Двойката отпред се извърна слисано. След близо половин час тягостно мълчание Сашка усмихната и спокойна каза към Мишо:
- Аз се къпя често. Но съм голям инат.
- Видял ината. А аз имам градина с джанки в Калофер.
Малко след пет следобед един тъмносин “Голф” спря на пътя точно на входа на Бургас. Там слязоха дългокос мъж, около четирийсетте и млада жена. Тя си взе саковете от багажника, подаде ги на мъжа и потеглиха бавно към курортния град.
“Голфа” стоя спрял повече от час на пътя, шофьорът пуши дълго вътре и после потегли в обратна посока.
Слънцето, необезпокоявано от други небесни тела, пусна свободно светлинните си потоци към синевата на морето, да му каже тихо нещо, което случайно долови от думите на един дългокос стопаджия. Нещо много важно за живота. Щеше да го предаде тихо и свидливо, да не чуят гларусите и летовниците.

...

Сензори

На pafka

През полето напосоки съм,
луната плаче,
заравям крака в морето
и се затлачвам.

Пресичам площад намусен
звездите дишат.
Чак тук долу ги чувам,
на дъжд мирише.

В гората съм, цяла глутница,
небето сее.
Докато спя опряна в дънера,
коси сивеят.

Забивам пирон в стъблото
на синя слива.
Запалвам коноп в цигара
как ми отива…

Сънувам, че пием с вятъра
капучино.
Смалявам се, пост-съзнателно
до неутрино.

Разрошва ме синя мълния,
не угасва.
Повдига ме - не загивам,
май се срастваме. 

...

Десет малки циганчета

Хумор с елементи на хорър

Десет малки циганчета отишли на реката
Тя била придошла.
От стопения сняг
Едното се удавило
останали девет.

Девет малки циганчета взели да го вадят.
Едното се подхълзнало /били боси/
Паднало и то
Останали осем.

Осем малки циганчета
Хукнали да бягат
Не се огледали на пътя
ТИР сгазил там едно.
Останали седем.

Седем малки циганчета
Тичали през полето.
Стигнали ограда с ток.
Едно решило да я прескача.
Останали шест.

Шест малки циганчета.
Решили да го дърпат
от оградата с тока.
/Нарича се верижна реакция/
Останали пет.
/последните само ги разтресло/.

Пет малки циганчета
Били много гладни.
Ровили в боклука.
Намерили сол
/но не било сол,
а амониева селитра/
Останали четири.

Четири малки циганчета
намерили умрял гълъб.
Едното го изяло.
Останали три.
/спокойно, няма птичи грип
и той ял от амониевата селитра/

Три малки циганчета
играели на индианци.
На един изоставен строеж.
/Реституирана сграда/
едното скочило в асансьорната шахта
с викове “Йахуууу - ууу”
останали две.

Две малки циганчета умирали от скука.
Едното казало “Айде, да си ходим”
Отишли си у тях
Баща им ги пребил.
/щот пиян/
Едното починало от раните.
Останало едно.

Едно малко циганче
плакало над девет гроба цяла нощ.
Хванало простуда.
/с усложнение поради недохранване/
Починало от пневмония.
И ей го, няма ни едно. 

...

Тигър в жито

Имаше безкрайно житно поле с узряло жито, а насред него голяма клетка,
малко встрани до един път, някой беше построил някаква кръчма, а встрани от нея бяхме аз и тигъра, но не тигъра беше в клетката – в нея бях напъхан аз, треперещ от ужас, нямах идея, как съм влязъл там, нямах идея какво правя на това дяволско място по принцип, но със сигурност клетката засега ме пазеше от тигъра, който пък се мъчеше да влезе, протягаше лапи през решетките и се мъчеше да ме докопа, захапваше с огромните си зъби железните пръти и оголваше зловещо бледорозовите си венци. Беше гладен. Тогава някой го извика да го почерпи в кръчмата.
- Ще се върна за теб, не смей да мърдаш – ме изгледа и отиде. Аз веднага отключих клетката и хукнах през глава през житната нива, порех през житото като луд, без да се обръщам назад, а когато в един момент се обърнах, видях как той ме стигаше с големи скокове, в следващият момент бях съборен под туловището му и последното, което помня е, че го държах с двете си ръце за челюстите като се мъчех да ги разтварям.
Не знам успял ли съм нещо да му направя. Може и да ме е изял. Ако минавате през тази нива вероятно ще видите какво точно се е случило. Нивата е една такава обширна, не се вижда нищо друго освен зряло жито открай докрай. Отстрани до пътя има кръчма и малко по-нататък една клетка. Сигурно в житото има мои останки или пък неговия труп. Все нещо ще е останало, нещо от което да видите как са се развили събитията. И …моля ви, после да ми кажете

...

още: http://hulite.net/modules.php?name=Authors_Text&sa=show_alltext&username=Spiegel

в литернет: http://www.liternet.bg/publish19/d_dilova/index.html