Предпазливост към думи

Но тая прегърбена предпазливост

Прахът се таи върху спомените
Всичко е вече заоблено,
размито
И необхватимо
Като ерата
на поява и смърт
на динозаври
и преди,
на пълзене по сушата,
и преди,
на хрилното дишане,
и на другите, преди тях
На Преди…
Обло е всичко
от толкова много вода
и… суша
Непосилно, морето издъхна
в прегръдки от пясък,
а тая прегърбена предпазливост
избуя
от кристалите сол…
И всеки подхвърлен й къшей от думи
се люлее във безтегловност
преди да потъне в мишената
на годишните кръгове във очите
Пазещи днес
летописи с Мълчание
Дълги,
като епохи
И проскърцват –
проядени войни
на входа на истината?,
а също – и на лъжата?,
вход на сърцето
със коренища и вплетени в тях
две само думи,
начало и свършек
на нещо,
което ехти
извън пясъка и солта
на епохите

Но тая прегърбена предпазливост…

...

Амонити

Черупка не винаги е излюпване
Морето небе залюлява
И не е ясно дали
ще дишам
или ще се давя
в толкова свобода
Стъпките ти остават
само секунди по пясъка
Достатъчно за заравяне
в несъществуването им
вече
Не да летя, а да бродирам с остри игли
отблясъци
от Лицето ти
и от Гласа ти
по опако млечен седеф
Влизам все по-навътре в спиралата,
защото избодох ръцете
но най-вече очите си
за видимото
А лицето ти все така непознато е
и отдалечно
И езикът ти друг е…
Черупката ми, строшена,
се впива в плътта
Става тъмно

Някога всичко ще почне отново
В друго море, на друг пясък
Под друго небе
И може би
начинът друг ще е

...

Сини лалета в съня ти
лишават деня от присъствие
Наричаш вампири цветовете им,
ала звучи фалшиво,
щом заговориш за избавление,
а очите ти светят с нега

Пишеш писма, много,
на луксозна хартия
От някои капе кръв,
от други пък – безразличие
Мисля си,
колко трудно се пишат съвместно
Сигурно
пишеш с двете ръце,
но не смесваш ли словореда?

Деня, в който “губиш присъствие”
някой гледа в очите смъртта –
сини лалета

...

още : http://hulite.net/modules.php?name=Authors_Text&sa=show_alltext&username=milko&pagenum=1