Препрочитам

Препрочитам писмата ти.
Много са мили.
Ей такива едни -
хартиенонежни.
Сякаш никога двамата с теб
не сме били
в бяла лодка,
в кипящо безбрежие.
Сякаш никога ти
не си стенала влюбено,
не си плувала с мен
в небесата.
Сякаш търся сега
нещо скъпо, изгубено.
И изпитвам и гняв,
и вина.
Препрочитам писмата ти.
Много са мили.
И се питам -
защо още пишеш.
Може би, както мене
и ти си безсилна
да признаеш
жестоката истина.

...

Мълчание

Мълчанието ни превзе отвсякъде
и поздравите са ни мълчаливи -
едничко кимване
или помахване.
Мълчим. Че думите са сиви
и делнични след дълга употреба,
използваме ги само за оръжие.
Воюваме хапливо и надребно.
Дори не помним за какво.
Окръжност
е пътят ми към теб -
уж все си тръгвам.
И все при теб се озовавам.
Мълча. Ти кимваш.
Всичко е наред.

Мълчанието ни сближава.

...

На една Муза

Не съм състезателен кон,
не влизам в класация никога
и гледам през крив макарон
стълбището за победители.

Да бях се наместил поне
сред първите няколко осем,
сред първите осем мъже,
които се мяркат в живота ти.

Но нямах прекрасния шанс
или може би го пропуснах...
Покланям се с тих реверанс,
край тебе ухае на вкусно.

И всичките твои мъже
са някак така достолепни...
Високи и с яки ръце,
имотни... А аз съм... Къде ти!

А аз съм недъгав лалугер,
седмак се родих. Недоносен
и нямам високи кундури
да стигна до теб, да докосна

лицето ти (мляко с какао),
косите - китайска коприна.
Поглеждаш ме някога вяло
и чудя се дали ме има...

Не съм състезателен кон.
Задръстен съм, истински "лузер",
но правя ти нисък поклон,
живееща в облаци Музо.

...

още: http://hulite.net/modules.php?name=Authors_Text&sa=show_alltext&username=paris