Нищо лично

Поиска да напиша нещо
миниатюрно и красиво
Нещо с рози.
С пролет.
С море и лято, или есенно
и с дъхави листа.

Така

е нещо важно да се случиш
красива дъхава без рози,
разцъфнала във пролетно безумие,
увивна в лекия си летен страх,
отхвърляща печалните дъждовни есени
за кратка, тиха и уютна зима...

Наистина,
различни са клишетата,
различно се работи с тях,
работи се различно
преднамерено.

Различно е универсалното
"обичам те".

Така, че по-добре не искай
да ти напиша

нищо лично.

Ти
пиши
сама.

...

...и ще си водопад

:
никога не е имал водопади, но си ги представя

в изолатора на една душ-кабина сред струи по тялото;
въображението му раздалечава стените, водата
разтегля минутите леко
и лековито го масажира, нито
твърде нежно и нито
твърде грубо
водата
е най-изкусна любовница, мисли си, бих могъл
да я погълна и да
ме погълне,
плътта й
е най-сетивната сянка на формата - форма
на въображаема плът.

:
никога не е имал водопади, но вкусва
светостта, религиозен екстаз в изживяването
присвит на две върху мръсните плочки на банята
с горещи струи хлорен мирис барабани по гърба
и онова голямо петно отсреща;
ако не бях мъж, а бог, мисли си,
и не жена, щях да бъда вода
бих избрал, бих избрал да съм вода със сигурност
сянка отвъд всяка сетивност
отвъд всяка породена от сетивността мисъл
сянка на сянка на сянката:
мантра
на всички сенки.

:
никога не е имал водопади и докато
се бръсне много внимава да не натисне
никога да не натисне повече от нобходимото:
да не пролее капка от течността на тялото;
кръвта е най-свещената вода, мисли си,
най-чистата, най-неизбежната любов, скъпернико,
отмиващ маската на своето лице в канала;
и ако не си мъж, жена и не си
със сигурност не и бог в това безсмислие
едно движение,
едно точно движение,
и ще си водопад, прахоснико,
и ще си водопад.

...

още: http://hulite.net/modules.php?name=Your_Account&op=userinfo&username=senkin

на Н.


... и помня, че обичам аромата ти,
но аромата ти - не помня.
Вкусът ти изличават нови вкусове
и най-предателски телата се поддават
на свежите усещания...
Напразно е да протестираш и невроните
съвсем не са виновни. Свръх-естествено
вината е напълно неуместна.

На кой мъртвороден създател е измислица
психичната жизнеспособност: Адаптирам се.
Така умираш ти; така умира в мен

"обичам те" - в недостоверност.

...Лекува, казват, биохимията на времето...
Но в онзи хищен кладенец, наречен памет
една Носталгия нерафинирана
проклета и неподчинена и озъбена
разкъсваща, лукава и извиваща се
допълва празнините със въображение
по-живо от живота ми:
за да живееш.