Наивистична рисунка

Сутрин керамичната чаша - бяла на червени точки - се пълни с четвърт капучино
заради каймака. Играеш си. Доливаш тлъста доза кафе ала турка с плъзгане по вътрешната повърхност на стопления съд. Рисунките от меланж са с ясни контури в нагледно-образното ти “мислене”. Морска звезда, вълнообразен бастун, козя глава; останалите фигури вероятно принадлежат на едноклетъчни организми, страдащи от гигантизъм. Съзнанието ти ги фотографира, а подсъзнанието ги закача по скалите на персоналната пещера. Сезамът на визуализациите притежава бездънна яма, която всмуква доста необходими неща безвъзвратно. Оставащите скални рисунки, неподвластни на ерозията, са знаци и не са наивизъм. Знаците на човече, слънце, бизон и стрела са концентрати. Вероятното звено, свързващо наивистите с... абстракционистите ли? Или себе си със себе си? Себе си с другите? Себе си с всичко?
Завърташ чашата и създаваш акварели. Много размити и много абстрактни.
Гласът от пещерата се провиква: Пий си кафето! Ближи си сладоледа! Чопли си семките! Плюй си костилките! Лаик! Лаик! Лаик!
Лакта, лактоза, лакмус, лайка, Лакроа, Дьолакроа... всички без Лобачевски.

...

Вечността е докато някой знае понятието

Този път не занесох вода за цветята на татковия гроб.

И на неколцината приятели, които по странно стечение на обстоятелствата са погребани наблизо. Този отсек от варненските гробища наричам “парцела на моите хора”, но го посещавам рядко. Само по задушница и “специални” годишнини от смъртта им. Защото не успявам да свикна с усмихнатите им снимки, вградени по паметниците. Имам чувството, че ей сега някой от тези, които до един бяха шегаджии приживе, ще ми намигне откъм паметника си... Как ли са им подбирани портретчетата? Изглеждат ми така, все едно всички фотографи са използвали за прототип гримасата на Мона Лиза. И близките са сложили точно тези снимки. Доста поучително. Татко и приятелите все едно ми казват :”Виж ми окото! Тука корабче плува ли?”

Не занесох вода, защото някой наблизо е направил нова чешма съвсем наблизо. Пише: На съпругата ми Мария. Другата част от надписа не запомних точно; беше нещо в смисъл, че това дарение е направено, за да се ползва от хората за вечни времена. И там също имаше снимка. На миловидна жена с леко повдигнато крайче на устните. Но сигурно си въобразявам.

Сега се мъча да дефинирам вечните времена. 

...

Тези дни не са мои

Всяка тъмна страна
(в цвят сателитно кабриолетово)
иска четири
празника:

ден за огрев
(и преразход на енергия),
ден за разминаване
с размисъла
(и карнавално маскиране),
ден за танци в тръстиката
(и бъдене-биване-някой-път себе си),
ден за комплексиране
на балансьорите
(и).

денят за избиване на рибата
си иска надгробното слово
като риба на сухо

денят за лов на вещици
мечтае да го обезпрашат
с метла, тупалка, бърсалка
тооолкова голяма( ) и толкова малка()

денят за лов по забранени места
плаче за вегетарианска
закуска върху кожено
коремче/задниче, все едно

денят за пране на фактологични илюзии
иска да е наясно със себе си
поне в горната пита на огледалото

ти какво искаш?аз какво искам?
:-значимост на значенията 

...

Божур на липовия хълм

На най-неугледното място
зад светлия кръг на поляната
цъфна едно анданте.
Някой чу музиката
и я откъсна
заедно с червените трапчинки
и охлювените следи.
После още някой...

Вписаха го при защитените растения.

Късно е.
Пее само лебедови песни
малко преди да цъфнат липите на хълма
и се рони под силните пръсти на лятото... 

...

още: http://hulite.net/modules.php?name=Authors_Text&sa=show_alltext&username=Ufff