Хората са растения

Тя е една
полумъртва от преполиване
самотна драцена
с кафяви листа,
която мечтае
да се събуди на сутринта
като гардения,
напъпила в кремаво.
С нея разговаряме
когато заспят щурците
и скърцащият матрак
на съседите по стена.
Тогава
светлините изчезват бавно
отвъд терасите,
вятърът слага
своя празничен фрак
и завърта във вихрен валс
клоните на липата,
а аз й разказвам,
че хората са растения.
Предпочитат вечер целувка
вместо клюмнала плюнка
по бузата
и също умират понякога
от много вода
(така ги кръщават). 

...

Сухи цветя

Няма гаранция, че ще се усмихна,
ако си сложиш оранжев нос,
зелена перука и шапка
с лилави пера.
Свикнах да изчислявам
педантично и точно лихвите
на всички видове
раздадени някога кредити
(до безбожност).
Най-сериозното нещо е
да счупиш стомната
на наивността си с боси крака.
По-безболезнено е да прощаваш
когато те унижават,
а не унищожаваш
икони на ситни парчета.
Уви, какво да се прави,
не съумях да побягна
срещу течението.
Но ти се спасявай, все още можеш,
не се заигравай
с похабени билярдни топки,
накриви си каскета за “Сбогом”
и потъни маневрено
в недовършения ми гоблен.
Вече не се смея.
Дори не вия на глас.
Самотно пропадам –
самолет без гориво
в безвъздушно пространство;
гасна умерено,
за да редя после
икебана от сухи цветя
върху гроба
на собствената си емоционалност.

...

Малък незавършен театър за трима

Вятърът
се заигра вяло с листата
на олеандъра.
Героят
изхвърли ключа в тоалетната
(преди да е свършил театъра).

Партньорката
елегантно спеше в колата му,
паркирана под паянтово скеле.
Дубльорката
гризеше солети с пиперончино
в Евростар за Милано.
...
Лятото
пропълзя през прозореца
на глухата спалня.
Загадката
плавно запуши кратера
на вулкана. 

...

Любов с кулинарни елементи

Лина приготви
боровинков пай,
любимия му,
постла покривката,
сервира парче
от сладкиша
с чаша вода.
Зарече се:
ако не дойде
и този път,
ще зашие
с дебела игла
черна подплата
на синия пеньоар
(с розов лилиум
върху яката).
Ако обратно –
се появи в полунощ
на вратата и,
ще го задуши
като заек
по провансалски
в тава - алпака,
на 220
градуса. 

...

Дъщерята на раздавачката

Тя го изтри от клепача си
с тампонче памук
и тоалетно мляко.
Нямаше да се раздели
с нито следа грим
докато подреждаше лука
в колода кубчета
по дървената дъска
и украсяваше
върха на салатата
с люта чушка
от селска туршия.
Най-накрая привърши
мършавото меню,
подреди празнично масата,
издекламира
буйно молитвата си
на ум,
запали клечка кибрит
и се разплака най-неочаквано
от дима.
Мислите й се разлетяха в дъжда
като разпилени писма
от скъсана чанта.
Пак беше малка,
седеше кротко на прага
и чакаше майка й - раздавачка
в местната пощенска станция
да я зарадва
с поредната коледна картичка
от непознато другарче. 

...

още: http://hulite.net/modules.php?name=Authors_Text&sa=show_alltext&username=butterfly&pagenum=2