Постинг
14.01.2007 19:14 -
Райнер Мария Рилке
Автор: pafka
Категория: Изкуство
Прочетен: 3064 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 20.03.2009 18:21
Прочетен: 3064 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 20.03.2009 18:21
Есен
Листа се ронят, ронят от далече,
сякаш вехнат градините небесни;
отронват се листа в отхвърлящ жест.
И натежала пада в нощите земята
от звездния безброй във самотата си.
Всички ние падаме. Ръката ми.
Огледай се наоколо: навсякъде.
И все пак има Някой, който
безкрайно нежно ръцете си протяга.
Из: Книга на картините
...
Тишина
Любима, чуваш ли как вдигам ръце -
чуваш ли шума ...
Нима във всеки жест на самотника не се
заслушват безброй същества?
Чуй, любима, затварям клепачите си
и отново е звук чак до теб.
Чуй, любима, отварям ги...
... но защо теб те няма.
Всяко мое леко движение оставя
следа в тази копринена тишина;
и най-невидимото вълнение набраздява
гладката повърност на хоризонта.
Поема ли си въздух се спускат
и се издигат звезди.
Ухания идват до устните ми да пият вода
и усещам ръцете
на далечните ангели.
Само теб, която мисля сега: теб
не мога да различа.
...
Вход
Който и да си: излез, когато падне вечерта
от свойта стая, вътре знаеш всичко,
от твоя дом започва хоризонта,
който и да си.
С очи, които в умората едва
утъпкания праг напускат
вдигаш бавно тъмното дърво
и го поставяш пред небето: стройно и само
и си сътворил света. Просторен.
И както думата в мълчание се ражда
И както волята ти схваща същността
Така очите ти ще го напуснат нежно...
...
Есенен ден
Господарю, време е. Бе твърде дълго лято.
Обгърни в сянка слънчевия часовник
и пусни ветровете в полята.
Ленивият плод под твоя взор нека узрее
подари му няколко палещи дни
извай го в съвършенство и подгони
захарна сладост - тежкото вино да се налее.
Бездомен ли си, не ще построиш къща,
сам ли си, още дълго ще бъдеш,
ще четеш, ще пишеш писма, ще лежиш буден,
ще бродиш и в самотата си ще се връщаш,
когато листата се ронят в студа.
...
превод: Мария Попова - fightingone
http://hulite.net/modules.php?name=Authors_Text&sa=show_alltext&username=fightingone&pagenum=13
сякаш вехнат градините небесни;
отронват се листа в отхвърлящ жест.
И натежала пада в нощите земята
от звездния безброй във самотата си.
Всички ние падаме. Ръката ми.
Огледай се наоколо: навсякъде.
И все пак има Някой, който
безкрайно нежно ръцете си протяга.
Из: Книга на картините
...
Тишина
Любима, чуваш ли как вдигам ръце -
чуваш ли шума ...
Нима във всеки жест на самотника не се
заслушват безброй същества?
Чуй, любима, затварям клепачите си
и отново е звук чак до теб.
Чуй, любима, отварям ги...
... но защо теб те няма.
Всяко мое леко движение оставя
следа в тази копринена тишина;
и най-невидимото вълнение набраздява
гладката повърност на хоризонта.
Поема ли си въздух се спускат
и се издигат звезди.
Ухания идват до устните ми да пият вода
и усещам ръцете
на далечните ангели.
Само теб, която мисля сега: теб
не мога да различа.
...
Вход
Който и да си: излез, когато падне вечерта
от свойта стая, вътре знаеш всичко,
от твоя дом започва хоризонта,
който и да си.
С очи, които в умората едва
утъпкания праг напускат
вдигаш бавно тъмното дърво
и го поставяш пред небето: стройно и само
и си сътворил света. Просторен.
И както думата в мълчание се ражда
И както волята ти схваща същността
Така очите ти ще го напуснат нежно...
...
Есенен ден
Господарю, време е. Бе твърде дълго лято.
Обгърни в сянка слънчевия часовник
и пусни ветровете в полята.
Ленивият плод под твоя взор нека узрее
подари му няколко палещи дни
извай го в съвършенство и подгони
захарна сладост - тежкото вино да се налее.
Бездомен ли си, не ще построиш къща,
сам ли си, още дълго ще бъдеш,
ще четеш, ще пишеш писма, ще лежиш буден,
ще бродиш и в самотата си ще се връщаш,
когато листата се ронят в студа.
...
превод: Мария Попова - fightingone
http://hulite.net/modules.php?name=Authors_Text&sa=show_alltext&username=fightingone&pagenum=13
