Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.01.2007 13:58 - Роджър Макгъф
Автор: pafka Категория: Изкуство   
Прочетен: 9446 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 20.03.2009 18:21


Казвам казвам казвам

Странно нещо се случи на връщане от магазина.
Заваляха ядки и стафиди, всичките облаци гръмнаха
къщите се разхълцаха, пътищата избягаха
статуите оживяха и започнаха да играят
автобусите си пуснаха коса на най-глупави места
светофарите хихикаха и правеха физиономии
трикрак уличен стълб подгони малките кученца
Луната беше нападната от звезди, които носеха сабо
Полицаи и жени танцуваха в ритъма
Пешеходната зебра галопираше надолу
Просяците даваха пари на минувачите
Имаше една стара дама, която глътна...?
Муха!... Да наистина трябва да излетя
Такъв шум е навън и се чудя защо.

...

Колекционер на звуци

Непознат звънна тази сутрин
облечен целият в черно и сиво
сложи всички звуци в торбата си
и ги отнесе
съскането на чайника
превъртането на ключалката
мъркането на котето
тиктакането на часовника
пукота на тостера
хрупането на корнфлейкса
и когато мажеш с мармалад
стържещият звук, който се чува
съскането на тигана
пукота на грила
бълбукането на ваната
когато започва да се пълни
барабаненето на дъжда
върху прозоречния перваз
и когато миеш чиниите
гъргоренето на тръбата
плачът на бебето
проскърцването на стола
свистенето на завесите
скърцането на стълбището
Непознат звънна тази сутрин
не остави името си
остави ни само тишина
Животът никога няма да е същият

...

Изчезналият чорап

Открих чорапа си
под леглото.
“Къде се губиш
цяла седмица?”, казах.
“Крих се”,
отговори чорапът.
“Още ден на крака ти
и щях да съм мъртъв!”

...

Вкопчен в солети с кашкавал

Изгубил нещата от контрол на коктейла
Аз се вкопчвам в солети с кашкавал.
“Защо ги наричат солени сламки, как мислите?”

Задържайки се над водата, леденостудената блондинка
повдига вежда и свива рамене.
“Искам да кажа, човек не може да пие през тях.”

“Втората вежда достига небесата.
“Или понеже имат вкус на слама?”
Пауза, а после тя казва:

“Предполагам е формата, не смятате ли?
Задържайки дъха си, аз правя решителната крачка
И излизам на повърхността с корона от пръчици.

“Тези защо се наричат...?” Но тя е спасена.
Притиснат надолу, с мъка достигам плитката част
И помагам на момчетата да задържат във въздуха

Голям, надуваем чук. 

...

Слятописане

От първата
неуверена драсканица по стената
До последната
незавършена, набързо написана заврънкулка:
Една поема

...

Трудни времена

(І)

Всяка година, в началото на декември
баба ще ни върже
като падне
и си счупи нещо

В болницата, на Коледа
цялото семейство ще я посети
ще наобиколи леглото
и ще изплюска вечерята й.

(ІІ)

За допълнителни пари
по време на летните ваканции
моите приятели от училище и аз
ходехме да се заяждаме

Условията бяха ужасни
и заплащането мизерно
Но имаше и облаги:
Позволено ни беше да сме пълни идоти

(ІІІ)

Ако можехме да си позволим вана
щяхме да имаме най-добрата. Изискана.
Желязна. Широка като легло, дълбока като океана.
Върху извити крачета, горда като лъв.

И, о, какви въглища щяхме да складираме в нея.
Късове, големи колкото бебешки глави, още мъждукащи
на дневна светлина. Черни като сватбени ботуши,
така полирани, че можеш да видиш в тях лицето си.

И, о, какви истории щяхме да си разказваме.
Седнали около пещта в зимните нощи
огънят пращи, пламъците се извиват.
Кехлибарен ликьор искрящ в кристалните чаши.

За нещастие сме толкова бедни, че не знаем истории. 

...

превод: Мария Попова - fightingone 

още: http://hulite.net/modules.php?name=Your_Account&op=userinfo&username=fightingone

още преводи на Роджър Макгъф : http://pafffka.narod.ru/announcement5.html



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. nav - Дойдох, видях,
21.05.2007 16:14
млясках :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pafka
Категория: Изкуство
Прочетен: 583272
Постинги: 101
Коментари: 212
Гласове: 1667
Архив