под звуците на...

празен вятър е докосването под това небе
когато лъжа булевардите че съм те срещнала

основателни причини колкото решиш
мога да ти издълбая
върху какавида звездна

щом отива си морето всяка сутрин
нямало е мост отсечен фар да изгради
разхождам се по мрачни двоеточия
и чакам мисли да ме изброят от там до тук
за да ме връщат безпосочна

в началото бе спазъм притъпен
след 8 часа всичко си е същото
надничат месеци зад пухкав шадраван
засрамените скулптури
пера навличат

гълъбите инцидентно се прочитат -
изкълвани тайни в потреперващ храм
ще преживея застудяването източно
по моливения ръб на Юг
до педантичност знам

представям си как утре ще си счупя сянката
в мига на лунното наричане за ручей
по който без да искам ще те спусна
в главата ми е светло
като дъжд случаен

притиснал яростно набръчкания изгрев
над юлска дюна и сънуващ мъж
а аз си спомням че не ми поникват корени
спомням си че нямам цвят и нямам начини
да бъда само полъх щом те искам 

...

фобия от заглавия

пролетта без теб – петниста врана
мокра от началото на клюна си до облаците
сутрин гладна тропа по перваза ми
вечер вие жадно под леглото

пет луни се срещат и бълбукат
в дъното на локва небосклонна
липсващи звезди
стаена ревност
дъждовете са игли от изгорени нежности

зимата е стръмна партитура
глухи тонове се изкрещяват сред гнездяща липса
в последна неделя не им се преплита на рибите
хълмове сенки издигат под и над очите

отвътре е същата –
есен като църква без органи
ангелски песни бучат в гърлата на вятър фалшив
кърваво е
болно и безнадеждно
невлюбен сезон
над гора в бордо и обсебване

лято без теб –
свит гълъб в белег от ярост до смърт
морета прегънати
скали безпощадни
вярвам в безсезонна любов и в теб
вселен в пулсиращото изменение
на постянни тътени 

...

още: http://hulite.net/modules.php?name=Authors_Text&sa=show_alltext&username=infinity