"Стиховете са необходими преди всичко на тези, които ги пишат. Ако някой ги чете, това е чудесна изненада и ..... толкова.
Кшиштоф Сивчик
(1977 - поезия: "Диви деца", "Емил и ние"; главна роля във филма "Воячек")

  *   *   *

Нищо не възбужда въображението
повече от лакомията,
с която пресните гробове
коренят земята, която
продължава да ражда
плодове.

Понякога този, който си отива,
си отива забелязан.
Един единствен път е единствен
по рода си. Останалите
в това време смила
забравата.


   *   *   *

Без съмнение ми
даваш повече, отколкото
мога да приема.

Това, което аз
не осъзнавам,
за теб е

нещо толкова естествено, че
нямаш по въпроса
никакви съмнения и

шепнеш, че
чувстваш, че
съм жив.



    *    *    *


Животът за еднократна употреба
позволява да запазим анонимност.
Смъртта ни дава лични
имена.

...

превод: Мира Стоименова - naf

http://forums.ragika.net/index.php/topic,172.0.html

съм.