Внимание

Когато остарея ще нося лилаво
с червена шапка, която да не ми отива.
Ще си харча пенсията за бренди
                         и летни ръкавици
и скъпи сандали и ще се оплаквам,
че нямаме пари дори за хляб.
Ще седя на тротоара,
ще крадa дребни неща от магазина
и ще звъня на вратите на хората.
И ще дрънкам с някоя пръчка по металните огради.
И ще наваксам за годините от трезвата ми младост.
Ще изляза по чехли в дъжда
и ще късам цветя от нечии градини.
И ще се науча да плюя.

Ние можем да носим грозни тениски,
      можем да пълнеем
и да ядем по три кренвирша наведнъж.
Или да караме на хляб и сирене
и да трупаме в кутии моливи, химикалки
           и какво ли още не.

Но сега трябва да имаме сухи дрехи,
да плащаме наеми и да не псуваме,
                     освен ако не сме сами.
Да даваме пример на децата ни.
Трябва да имаме приятели, с които да ходим
на кафе и да бъбрим.

Но може би трябва да се поупражнявам предварително?
За да не се стреснат хората, които ме познават,
когато изведнъж остарея и започна да нося лилаво.

Джени Джоузеф

оригинал: http://www.cs.rice.edu/~ssiyer/minstrels/poems/716.html

превод: sKYmAN 

http://shtyrkel.net/forum/index.php?act=articles&CODE=03&id=6212