ОТНОСНО СТИХОВЕТЕ

Понякога не слизат от заглавието до текста,
понякога не се изкачват до заглавието

***


Протагор, синът на Демотел 

Подарено на сър Антъни Идън

Протагор, синът на Демотел,
млад и с бъдеще оратор в агората,
ги беше убедил безпрекословно да отхвърлят
иначе съвсем разумното и справедливо
и толкова учтиво изложено и със смирение
искане на аматунтийците,
и не защото би било сериозна загуба,
ако Саламин направеше една отстъпка,
а защото, въпросът бе, както им каза,
че аматунтийците ще свикнат с това да имат искания
и тъй начесто и безспир
ще предявяват все нови и нови,
все по-малко разумни и справедливи,
все по-малко със учтивост и смирение изложени.
Това бе възглед убедителен и силен,
показващ виртуозност в политиката
и саламинците веднага го приеха.
Но за тяхно и на Протагор нещастие
(каква злочестина, при първата му още реч!),
миролюбивите и кротки аматунтийци,
които нивга и за нищо не бяха вдигали оръжие,
този път - и странно как
по повод толкова нищожно искане -
решиха да се борят.
И така всесилните граждани на Саламин,
при все че нямаха, разбира се, защо да се страхуват
от подобен сблъсък,
силно се обезпокоиха,
защото - дългият им опит го подсказваше -
разбраха, че ако аматунтийците усетят,
че не е чак толкоз трудно да се бориш,
дори да бъдат победени, отново ще опитат
и все по-често срещу тях ще се бунтуват
дали след всяко ново искане,
дори най-дребното,
дали дори и без да има искане.
И какъв ли пример ще дадат на другите.
Затова и кариерата
на Протагор, сина на Демотел,
безславно свърши още със започването си
и трудно днес ще срещнеш неговото име
дори във второстепенните текстове
от древен Кипър.

***

Сърцето

Защо го затворихме в най-дълбоката вътрешност,
да удря по стените,
усещайки,
че там навън нещо се извършва,
усещайки,
че там навън нещо се провежда в негово отсъствие.

***

Петли 

На поета
Тасос Стефанидис
с много обич

Ние общоизвестните “хора”
кога сме се събудили сутрин като тях
да посрещнем слънцето,
ние общоизвестните “хора”
кога сме се събудили сутрин като тях
да крещим с цяло гърло за слънцето,
да прегракнем за слънцето,
да ни чуе цялата махала. 

***

Тези есенни листа

Тези есенни листа, които покриха земята,
ако можеха да не падат тъй безразборно,
да не падат с такава апатия,
да не бъдат толкова обърнат гръб,
толкова вдигнати рамене,
толкова край.


***

Въпросът е...

Не възразявам, може би да имаш право,
че “по-добре е да не дойде влакът”,
че “по-добре е да останем”.
Въпросът е обаче,
че на мястото, където се намираме,
се чакат влакове,
въпросът е, че точно това място
е мястото за чакане на влакове. 

***

Спомени

Колко по-хубави ставате, когато се отдалечавате,
колко се отдалечавате, когато ставате по-хубави.


превод: Яна Букова

http://www.euro2001.net/index.shtml?page=photoatelie&file=litart/litart_32.html

*

Ако знаехме само колко хора се подсмихват
на притежателните ни местоимения,
на твърденията на личните.

*

Вече не си отиваме, когато си отиваме,
вече не оставаме, когато оставаме.

разликата

Нека не казваме "това е просто една разлика
във възрастта",
нека не казваме "просто това",
нека не казваме "просто онова",
защото точно в тази "разлика" е разликата,
защото точно в това "това" е разликата,
точно в това "онова",
защото точно тези "незначителни неща"
ни очертават,
в тях се вместваме,
тях сме подписали


*

КЪМ СЪРЦЕТО

Не ми почуквай. Знам.

*

ПАМЕТ I

А тя наведена над ръкописите си,
а тя наведена над фалшификациите си.
Хич и не слуша какво й говориш.

*

НОСТАЛГИИТЕ

Трябваше да си водим бележки тогава, когато
нещата се случваха,
трябваше да си водим бележки тогава, когато
ги преживявахме,
за да не разиграват сега както си искат носталгиите,
за да имаме с какво да ги оборим.

*

Не си чака реда любовта,
бута се.

*

Когато другите не ще разбират,
ти ще разбираш,
когато другите се питат,
ти няма да се питаш. 

http://aloosia.blogspot.com/2006/09/blog-post_115843906623959838.html

http://www.helikon.bg/index.php?act=books&do=autor&autor=MTc4NjM=&PHPSESSID=ab06c7c4

ако се откажем от искането, приемаме нямането - своето и на другите.
аз съм имаща (се) и имам намерение да остана, дори когато оставам:)

хубав избор, паф!!:))

приех го лично:)

Обещавам ти най-тържествено и пред хора, да се взема в ръце и да попреведа някои от неиздадените му в България неща, защото наистина има прекрасни.

А като се видим ще ти разкажа какво има предвид в онова за притежателните местоимения:)

ами то си беше лично, ти ми напомни да си го препрочета, така че беше поздрав за теб ;)

все още се опитвам да се откажа от искането и имането, но...трудна работа :(

Не съм се отказала от искането и то по чисто метафизични причини - в същността си искането е глад и жажда (не в материалния им вид, а като принципи), а те са твърде мощни сили, които карат нещата да се движат. Но това е много дълбока тема и не е за подхващане.

Виж, от имането май по-съм успяла да се отдалеча, този път по... граматични причини. Ако вземеш (само ги върни после, че да ги ползваме и ние:) двата основни спомагателни глагола във всички езици - имам и съм, ще видиш, че първият изисква допълнение. Трябва да уточниш какво имаш. Докато вторият, макар и да приема допълнения, може съвсем спокойно да съществува и самостоятелно. Аз съм. И това е напълно достатъчно. И от граматична и от философска гледна точка.

Е-тук е моментът да те предупредя: Никога не подавай кокал на филолог - ще се опита да го захапе и от към двата края:))))

да подавам кокали, друг да си чупи зъбките,
аз само наблюдавам и слушам звука:)))

верно е дълбока, а аз не мога да плувам също като Кафка...

Плуването

Умея да плувам като всички останали, само че имам по-добра памет от тях и не забравям, че някога не знаех да плувам. И тъй като не забравям това, сегашната ми способност да плувам никак не ми помага; и така, аз не мога да плувам.

тоз вид плуване е омагьосан кръг:) обезсмисля времето и промяната... Но ме наведе на мисли...
Ще ставам пират тези дни. И сега ме накара да осъзная какво ми трябва за таз цел - да забравя, че преди това съм била друго...

винаги ми се е струвал интересен този израз:

" наведе ме на мисли"

(все едно мислите ни карат да се наведем, за да чуем тихия им глас,ромолящ в тревата/водата/земята)

колко по-приятно би било, ако казвахме: повдига ме на едни мисли(като криле) ...

но пък не съм филолог, от друга страна;Р :))

Светът би станал много страшно място, ако се напълни с филолози, вярвай ми;)

А на мен ми харесва твоят образ за мислите, има някаква особена мекота в това да се наведеш и да послушаш поникващото от пръстта. Питай Уолт, той знае:)
Стръкчета мисли....
Еееее, колко ароматно...

Да знаеш, че ти си нещо много по-хубаво от филолог - ти си някой, който се вслушва в езика. Знам, защото и аз съм такова животно:)

"Господ не сее и не жъне, хора събира."

;)

Класиците:))))))

брех, колко хубаво е станало тук, чак ме е страх да се обадя. обаче и аз се поповдигнах с вас:) чакам с нетърпение преводи

липсваше ми в пейзажа наоколо *