Постинг
25.09.2007 10:56 -
Пати Смит
Автор: pafka
Категория: Изкуство
Прочетен: 5632 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 20.03.2010 10:17
Прочетен: 5632 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 20.03.2010 10:17
Листата закъсняват да паднат
Листата закъсняват да паднат, чинарите
блестят сякаш са ездачи във въздуха
Звезда след звезда, остават неподвижни в студената
светлина през която се прецежда музика
Преди две ръце, тези пръсти бяха твоите,
оставяха една китара близо до нашето дете
затваряха очите му, един метроном измерваше
перкусиите на странстващия вятър
докато клепачите се затваряха, времето скандираше
мисълта на годините и краят на мисълта.
В кръг, върху едно извишение, ветровете карат
твърдоглавия чинар да танцува валс,
събличат туниките си, падат
един след друг блестящи
и се подписват във формата на думи
че някъде
ти си добър
***
Тези думи са написани близо до езеро.
Завържи ги около пулса им. Не стискай меч и не дърпай онова, което може да бъде издърпано, защото мъдростта е умираща птичка, гравирана върху дланта ти. Тя е почти нищо.
Тези думи са написани близо до езеро, преди да бъдат нещо предварително драматизирано. Един вързоп от животи, всеки един от тях с изражение на победител, всеки един от тях с тази смущаваща заповед:
Прободи този. В този момент ръката е свобода.
***
Синята кукла
Тази сутрин сънувах, че ти се върна и остави една синя кукла с лице върху завивката на майка ми. Протегнах ръка да я обърна, когато черна течност започна да се стича от една пукнатина в стената и изтече в локвата, която се отвори под леглото. Куклата имаше сини коси и лице. Хванах я за глезените и я разклатих като звънчето на шаман. Разтърсих я с такава сила, че главата й се търкулна и почувствах угризение.
Станах и вързах косата си. Долният ъгъл на халата ми се потопи в черната вода. Носът ми започна да кърви, в началото бавно, после капки с големината на сълзи се затъркаляха по шията ми и изцапаха яката и корсажа ми. Роклята ми беше роклята на синята кукла. Вървях по водата през стената към гората и стигнах до една скала. Намерих си пътечка и се изкачих с боси крака.
На върха, легнах с лице надолу и си затананиках нежната музиката на слънцето. Не бях вече ядосана. Бях само дължината на нота, изпята от дрозда в гората.
***
превод: юлияна радулова
http://www.forum.buntarite.com/viewtopic.php?t=664
***
Гордостта се движи бавно
Чух те да плачеш в съня си
и стоях над твоя профил.
Видях луната зад ухото ти,
китките ти като моите, косата ти -
като на моята майка.
Видях те с оръжията на баща ти,
притежаваш същите остриета,
стърчаха като малки криле,
мислех че няма да ги видя отново.
Лампата на детството му свети,
гордостта се движи бавно
като в сън. Очертавайки
прозрачното лице на сянката.
Завещани с уверено спокойствие,
контурите на техните форми,
пръснати като поток от спомени,
засети в тъгата,
спи
forums.cjb.net/spoetry-about793-0.html
Листата закъсняват да паднат, чинарите
блестят сякаш са ездачи във въздуха
Звезда след звезда, остават неподвижни в студената
светлина през която се прецежда музика
Преди две ръце, тези пръсти бяха твоите,
оставяха една китара близо до нашето дете
затваряха очите му, един метроном измерваше
перкусиите на странстващия вятър
докато клепачите се затваряха, времето скандираше
мисълта на годините и краят на мисълта.
В кръг, върху едно извишение, ветровете карат
твърдоглавия чинар да танцува валс,
събличат туниките си, падат
един след друг блестящи
и се подписват във формата на думи
че някъде
ти си добър
***
Тези думи са написани близо до езеро.
Завържи ги около пулса им. Не стискай меч и не дърпай онова, което може да бъде издърпано, защото мъдростта е умираща птичка, гравирана върху дланта ти. Тя е почти нищо.
Тези думи са написани близо до езеро, преди да бъдат нещо предварително драматизирано. Един вързоп от животи, всеки един от тях с изражение на победител, всеки един от тях с тази смущаваща заповед:
Прободи този. В този момент ръката е свобода.
***
Синята кукла
Тази сутрин сънувах, че ти се върна и остави една синя кукла с лице върху завивката на майка ми. Протегнах ръка да я обърна, когато черна течност започна да се стича от една пукнатина в стената и изтече в локвата, която се отвори под леглото. Куклата имаше сини коси и лице. Хванах я за глезените и я разклатих като звънчето на шаман. Разтърсих я с такава сила, че главата й се търкулна и почувствах угризение.
Станах и вързах косата си. Долният ъгъл на халата ми се потопи в черната вода. Носът ми започна да кърви, в началото бавно, после капки с големината на сълзи се затъркаляха по шията ми и изцапаха яката и корсажа ми. Роклята ми беше роклята на синята кукла. Вървях по водата през стената към гората и стигнах до една скала. Намерих си пътечка и се изкачих с боси крака.
На върха, легнах с лице надолу и си затананиках нежната музиката на слънцето. Не бях вече ядосана. Бях само дължината на нота, изпята от дрозда в гората.
***
превод: юлияна радулова
http://www.forum.buntarite.com/viewtopic.php?t=664
***
Гордостта се движи бавно
Чух те да плачеш в съня си
и стоях над твоя профил.
Видях луната зад ухото ти,
китките ти като моите, косата ти -
като на моята майка.
Видях те с оръжията на баща ти,
притежаваш същите остриета,
стърчаха като малки криле,
мислех че няма да ги видя отново.
Лампата на детството му свети,
гордостта се движи бавно
като в сън. Очертавайки
прозрачното лице на сянката.
Завещани с уверено спокойствие,
контурите на техните форми,
пръснати като поток от спомени,
засети в тъгата,
спи
forums.cjb.net/spoetry-about793-0.html
Няма коментари
