Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.10.2007 10:21 - Николай Кънчев
Автор: pafka Категория: Изкуство   
Прочетен: 4346 Коментари: 6 Гласове:
1

Последна промяна: 20.03.2009 18:05


http://netinfo.bg/?tid=40&oid=1108827

Бяла врана



О, колко много хора, колко дни, но ти не спираш -

измъчен си от тази недостатъчност и търсиш

коя звезда е точно семето на чудото?

В какво е сигурен, се питаш, най-разсеяният,

направил си глава от вестник, шапка от главата?

Самият ти ще сториш страшен грях, ако допуснеш,

че има само плът, защото всичко не е трупове.

И полетът на мисълта те прави бяла врана.


***


Тъжно сравнение



Знаеш ли

какво са хората?

 

Знаеш ли

какво е виното?

 

Навярно са едно и също.

 

Защото често ги затварят,

за да ги направят

по-добри...


***

Кошер

Не си оправила света, обаче
оправяше ми винаги леглото.

Днес пътят на завоя се обръща,
за да те види, и какво да види:

ти, най-обикновената от всички,
си нищо сред всеобщото жужене.

Пчелата-майка, майко, е царица.


***

Умора


Днес сянката на слънцето е върху мене.

Все още никъде в природата не пише
за вътрешните междуособици в човека.

Каквото назова, мълчи под друго име
и разклонилият се път стои окастрен...

Но как върхът се е качил на планината? 

***

Сбогом

Дори върху стените се оглеждах.

И носех спектъра си както носи
рога на изобилието еднорогът.

Сега изгубвам светлина, спокойна
е хладнокръвната скала без слънце.

Отвъд венерия хълм залязвам.


***

Поезия


Не съм ти връщал стихове, дори и слаби.

Бях винаги в очакване, докато бегло

ти ми оставяше по някоя загадка,

без да попиташ кой ми позволява

да вадя вътрешната свобода на показ?

Когато подир дъжд те нямаше, тогава

бях в чиста загуба, защото знаех:

светът е по-добър, отколкото е всъщност.

***

Изкуство


Тук времето е преди времето

и този безподобен случай

единствено е при пророците.



И въпреки това би трябвало

стремежът ни към красотата

да бъде редом с всички мигове.



Защото вече, за учудване,

на мраморните кариери

работи бъдещият паметник.

***

Постскриптум


На края на града,

където свършват къщите,

е манастирът.



На края на света,

където свършват думите,

е Словото.


***

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=245&WorkID=8774&Level=1


Осланям се на маранята 



И ще се втвърди водата: после някой ще подпали ледовете. Толкова е близо краят, че не зная откъде да почна. 

***

Не сме спасени. Тази скорост прилича повече на бягство: в нощта. Отвсякъде пътуват със загасени светлини - но карай! Ни дума там за памтивека... Смъртта сега си има клаксон, но пак от зъб на пепелянка. 

***

Когато капките политат стремително надолу в езерото и губят облака, където във формата му бяха форми, не може да ме убедиш, че те не се удавят. 


***


При тишината, за да си представи и други нечии съдби, самотникът дочува от ламята: семейството е многоглав човек... 


***


Загърбили сме толкова неща. Коя жена ще каже на мъха: завивай камъка, да не настине! 


***


Горко им на гонителите: те разбират защо куршумите пищят по-силно от орлите. 


***


Разбира се, че всичко стана в рая. Стъписаха се пред вида си - после, като видяха, че змията лъкатуши, разбраха, че не са на прав път: тръгнаха. 


***


И безпощадният ловец би носил върху свойта шапка перото от безсмъртна птица. 


***


Това го казва какавида нощем на спящата кадъна, но когато е сложена в ушите й отрова: дори копринения дом напускай, щом чуеш, че те позове съдбата! В харема има хиляди фонтани. Букети от вода, но за кого са? 


***


Защо съм роден да общувам, когато с това се привършвам: при всяко ръкуване зная, че няма безръки палачи. 


***


Не падай духом ти, опора на небето. Защото долу кладенецът казва: живей си в своята дълбочина! 


***


Докато славата витае, самолетът бомбардира. Твоите способности, разбира се. 


***



Най-най-най! Аз слушам, извъртял нагоре поглед: такава висота с джуджета на кокили. Ако си, какъвто си, ще полудееш. 


***


Докато делничното предаде мига на вечното, какво се случва? С присвити устни винаги мълчим и все остискваме с очи присвити: в морето, ако трябва и море, потъващият става наша котва. 


***


Море. Аз кротичко на сол и на вода живея тука като негов залив. Защо е тази паника, когато при отлива то няма да избяга? 

***

Слава богу, че поне игрите на децата не порастват. 


***

Естествено, при хиляди чешми, аз ще отпия от ведрото на момиче. Ревнувам дивите места сега дори от своя собствен поглед. 


***


Наистина ли всичко е в единство? В ястреба се спуска метеорът, който в жертвата угасва. 


***

Всичките отрязани езици тази нощ преминаха града. В ритъм твърд отекваше парадът, сякаш беше пулса на света. Капеха сълзи за саламура от събудилите се очи. Маршируващите в транс крещяха: Да живее Мъртвото море! 


***


Да искаш милост, вместо ти да я отказваш: коленичилият е извършил скок в най-висшата вселена. 


***


Каквото и да се говори, все пак разчитаме на чудо. Нощем немият сънува как светът го слуша. 


***


Попара от вода и континенти е нашата планета, ако гледаш. И сигурно човекът ще я сърба. 


***

Една от най-известните вражди е между слънцето и бивола, по-точно брезият. И тя е заради различия в петната им. Но това е повече идилия, дори когато локвата е изход. 


***

Осланям се на маранята. Би могло да се помисли, че земята в този миг издъхва, но водата маха с кърпичка: искам да си преброя капките и ще се върна!...

***




Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. felixkotkov - Ай честит нов блогрол:)
11.10.2007 10:28
МИсля, че имам стихосбирка на Николай Кънчев нейде в къщи. Харесва ми, макар че пише малко като Евтим или Георги Константинов...
цитирай
2. pafka - а на мен ми е ужасно любим,
11.10.2007 10:56
може би колкото Иван Методиев...

може би донякъде и заради преводите на Къмингз, Паунд, Уилямс и т.н.

сега, предполагам че ще бъде преосмислен и препрочетен по нов начин,

мир на праха му!
цитирай
3. brumbrumm - Мир на праха му
21.10.2007 12:24
и поклон пред стиховете му!
цитирай
4. zari - Браво за постинга!
22.10.2007 15:21
Хубаво е, че някой публикува нещо от прекрасното му творчество!
Благодаря Ви!
цитирай
5. eleni - тъкмо се беше изтърколил
22.10.2007 20:00
Иван Методиев на върха на езика ми... и видях, че си го написала:)
Отнесох се нанякъде и май още съм там... много мой е Николай Кънчев. Сега сигурно превръща нищото в стихове някъде другаде, в друга някаква вселена...
цитирай
6. pafka - чудесно е,
22.10.2007 23:23
че има толкова хора, които го обичат :-*
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pafka
Категория: Изкуство
Прочетен: 415718
Постинги: 101
Коментари: 212
Гласове: 1663
Архив