Прочетен: 6388 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 20.03.2009 18:05
Бяла врана
О, колко много хора, колко дни, но ти не спираш -
измъчен си от тази недостатъчност и търсиш
коя звезда е точно семето на чудото?
В какво е сигурен, се питаш, най-разсеяният,
направил си глава от вестник, шапка от главата?
Самият ти ще сториш страшен грях, ако допуснеш,
че има само плът, защото всичко не е трупове.
И полетът на мисълта те прави бяла врана.
***
Тъжно сравнение
Знаеш ли
какво са хората?
Знаеш ли
какво е виното?
Навярно са едно и също.
Защото често ги затварят,
за да ги направят
по-добри...
***
Кошер
Не си оправила света, обаче
оправяше ми винаги леглото.
Днес пътят на завоя се обръща,
за да те види, и какво да види:
ти, най-обикновената от всички,
си нищо сред всеобщото жужене.
Пчелата-майка, майко, е царица.
***
Умора
Днес сянката на слънцето е върху мене.
Все още никъде в природата не пише
за вътрешните междуособици в човека.
Каквото назова, мълчи под друго име
и разклонилият се път стои окастрен...
Но как върхът се е качил на планината?
***
Сбогом
Дори върху стените се оглеждах.
И носех спектъра си както носи
рога на изобилието еднорогът.
Сега изгубвам светлина, спокойна
е хладнокръвната скала без слънце.
Отвъд венерия хълм залязвам.
***
Поезия
Не съм ти връщал стихове, дори и слаби.
Бях винаги в очакване, докато бегло
ти ми оставяше по някоя загадка,
без да попиташ кой ми позволява
да вадя вътрешната свобода на показ?
Когато подир дъжд те нямаше, тогава
бях в чиста загуба, защото знаех:
светът е по-добър, отколкото е всъщност.
***
Изкуство
Тук времето е преди времето
и този безподобен случай
единствено е при пророците.
И въпреки това би трябвало
стремежът ни към красотата
да бъде редом с всички мигове.
Защото вече, за учудване,
на мраморните кариери
работи бъдещият паметник.
***
Постскриптум
На края на града,
където свършват къщите,
е манастирът.
На края на света,
където свършват думите,
е Словото.
***
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=245&WorkID=8774&Level=1
Осланям се на маранята
И ще се втвърди водата: после някой ще подпали ледовете. Толкова е близо краят, че не зная откъде да почна.
***
Не сме спасени. Тази скорост прилича повече на бягство: в нощта. Отвсякъде пътуват със загасени светлини - но карай! Ни дума там за памтивека... Смъртта сега си има клаксон, но пак от зъб на пепелянка.
***
Когато капките политат стремително надолу в езерото и губят облака, където във формата му бяха форми, не може да ме убедиш, че те не се удавят.
***
При тишината, за да си представи и други нечии съдби, самотникът дочува от ламята: семейството е многоглав човек...
***
Загърбили сме толкова неща. Коя жена ще каже на мъха: завивай камъка, да не настине!
***
Горко им на гонителите: те разбират защо куршумите пищят по-силно от орлите.
***
Разбира се, че всичко стана в рая. Стъписаха се пред вида си - после, като видяха, че змията лъкатуши, разбраха, че не са на прав път: тръгнаха.
***
И безпощадният ловец би носил върху свойта шапка перото от безсмъртна птица.
***
Това го казва какавида нощем на спящата кадъна, но когато е сложена в ушите й отрова: дори копринения дом напускай, щом чуеш, че те позове съдбата! В харема има хиляди фонтани. Букети от вода, но за кого са?
***
Защо съм роден да общувам, когато с това се привършвам: при всяко ръкуване зная, че няма безръки палачи.
***
Не падай духом ти, опора на небето. Защото долу кладенецът казва: живей си в своята дълбочина!
***
Докато славата витае, самолетът бомбардира. Твоите способности, разбира се.
***
Най-най-най! Аз слушам, извъртял нагоре поглед: такава висота с джуджета на кокили. Ако си, какъвто си, ще полудееш.
***
Докато делничното предаде мига на вечното, какво се случва? С присвити устни винаги мълчим и все остискваме с очи присвити: в морето, ако трябва и море, потъващият става наша котва.
***
Море. Аз кротичко на сол и на вода живея тука като негов залив. Защо е тази паника, когато при отлива то няма да избяга?
***
Слава богу, че поне игрите на децата не порастват.
***
Естествено, при хиляди чешми, аз ще отпия от ведрото на момиче. Ревнувам дивите места сега дори от своя собствен поглед.
***
Наистина ли всичко е в единство? В ястреба се спуска метеорът, който в жертвата угасва.
***
Всичките отрязани езици тази нощ преминаха града. В ритъм твърд отекваше парадът, сякаш беше пулса на света. Капеха сълзи за саламура от събудилите се очи. Маршируващите в транс крещяха: Да живее Мъртвото море!
***
Да искаш милост, вместо ти да я отказваш: коленичилият е извършил скок в най-висшата вселена.
***
Каквото и да се говори, все пак разчитаме на чудо. Нощем немият сънува как светът го слуша.
***
Попара от вода и континенти е нашата планета, ако гледаш. И сигурно човекът ще я сърба.
***
Една от най-известните вражди е между слънцето и бивола, по-точно брезият. И тя е заради различия в петната им. Но това е повече идилия, дори когато локвата е изход.
***
Осланям се на маранята. Би могло да се помисли, че земята в този миг издъхва, но водата маха с кърпичка: искам да си преброя капките и ще се върна!...
***
Първият министър, който казва какво е ст...
Как община Пловдив да спести 2 млн. лв.?...
може би донякъде и заради преводите на Къмингз, Паунд, Уилямс и т.н.
сега, предполагам че ще бъде преосмислен и препрочетен по нов начин,
мир на праха му!
Благодаря Ви!
Отнесох се нанякъде и май още съм там... много мой е Николай Кънчев. Сега сигурно превръща нищото в стихове някъде другаде, в друга някаква вселена...
