Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.11.2007 14:57 - Карол Ан Дафи
Автор: pafka Категория: Изкуство   
Прочетен: 2843 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 20.03.2009 18:05


Близо


Заключи вратата. В тъмното пътуване на нашата нощ
две детства стоят в ъгъла на спалнята
и наблюдават начина, по който се разглобяваме на парченца
за да се втренчим в сърцата си. Слушам история
разказана насън с изгубен акцент. Ти знаеш истината.

Съблечи се. Куфар, натъпкан с тайни
изригва от гардероба в краката на леглото.
Облечи се отново. Съблечи се. Имаш ме като графика,
изтрита с гума, оцветена, без заглавие, подписана от езика ти.
Името на държава надраскано с червено върху дланта ми,

нечетливо. Повтарям си къде живея сега,
но ти се приближаваш докато не затреперя, бездомна,
дори по-далеч. Монета пада от масата до леглото
преобръщайки своето ези - тура. Как по дяволите
мога да спечеля. Как мога да загубя. Кажи ми отново.

Любовта няма да се откаже. Тя кара наетата стая да трепери
с жалостта на камбани, цигарата изпушва сама себе си
в близост до пълната чаша с вино, времето боли
в пространството, пространството, не желае повече разговори. Сега
ме има където искам да бъда, сега ти, ти ме имай.

Изключи светлината. Годините стоят отвън на улицата
и гледат нагоре към отворен прозорец, черен като устите ни
които шептят немелодичната си песен. Призраци на самите нас,
отзад и пред нас, скупчени в огледалото, слепи,
смеещи се и ридаещи. Те знаят кои сме.


превод: Мария Попова

http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&thold=-1&mode=flat&order=0&sid=75922#700989




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. eleni - олелееее
02.11.2007 11:50
как само ме разбута това...
цитирай
2. pafka - както и мен,
02.11.2007 12:42
предполагам...

или повече ? ;)
цитирай
3. eleni - ми де да знам...
02.11.2007 12:45
дай да си ги премерим;))))))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pafka
Категория: Изкуство
Прочетен: 420750
Постинги: 101
Коментари: 212
Гласове: 1663
Архив