Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.03.2009 12:43 - Кемал Йозер, превод Азиз Шакир-Таш
Автор: pafka Категория: Изкуство   
Прочетен: 2925 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 23.03.2009 21:20


С гласовете им

в леглото се изправи старецът. Отдавна

бяха изоставили видяното на сенките очите му.

Където и да се протегнеше, единствено до спомена

на пипнатото се докосваше. Като отдалечаваща се от цвета си

роза беше вече се смалил и беше нагласил езика си на всичко

да каже “останете си със здраве”.

 

Порой от вятър, наводнение от звуци, пламък от лъчи

се гмурна в стаята и сенките отнесе

до една. Каквото имаше, възвърна своя вид и цвят. Пепелта в очите се разнесе,

катинарът на ръцете падна, патината на сърцето се изтри.

 

Когато пак започнаха ушите му да чуват,

старецът позна и в своя глас

надигащия се и спадащ гняв между изречените думи.

И в леглото се изправи, вместо “останете си със здраве”

за “добре дошли” езика си да нагласи наново.

 

 

С гласовете им

 

отвори и затвори своята уста, отвори и затвори. Ала устните му

не можаха да прехвърлят тишината и да стигнат гласовете. А какви ли

щяха да са думите му, ако не с ръце, а като тях да проговори би могъл.

Кой знай какви, какви - ако и той бе в състояние от мрежата да се измъкне

като тях на глухонямството. Натрупаните думи

към небето щяха да избликнат кой знай как, как -

накарани да чакат от години в бузите с влудяващо търпение.

 

След туй се сети, че и те, за да говорят от години,

само своите ръце използват, тъквмо като него.

Че макар и с глас по никой начин думите им не умират

на открито. Че не трогва ничие сърце, макар и преобърнат в думи.

Той помисли и видя, че от години търсят някакъв език и те,

за да обхванат в дланитеа и часовете си мечтите си.

Видя и след това прехвърли тишината и освободи дъха си.

 

 

С гласовете им

 

сърцето му отново заподскача, спря в ръцете му рендето.

Без глава да вдигне, той изчака и в онази сутрин да отминат.

Той изчака докато заглъхнат сетните им думи.

 

Без да знае заради какво сърцето му забърза. Без да знае

заради какво рендето не го слуша, под ръцете му

изтегналата се дъска защо ядосан гледа.

 

Той изчака, докато и тази сутрин чу от майстора да го

ругае. Той изчака тъй, пред него, онзи качващ се и слизащ от

припряност глас, подканящ пак ръцете му да служат.

 

Когато се захвана да работи, шепите му бяха цели в пламък.

Сякаш не рендето, а невидимите пламъци

на някакъв пожар улавяше с ръцете си.

 

 

 

С гласовете им

 

поредно пътешествие започва за поета. В ръцете му -

едничка дума. Гребен на вълна в морето на пристъпваща

тълпа. Не става ясно от чия

уста излезе, накъде кое трептение ще пренесе.

Не става ясно, тъй като зърна от чепка

както помежду си си приличат, тъкмо тъй

и всяко от изречените и изричащите.

 

Даже и едничка дума да е във ръцете на поета,

знае, че накрая пътят, който е поел,

ще отведе до онзи, който я е произнесъл, до трептението,

носено от думата. Защото хвърлената пот

от ходенето между думите

и него ще превърне сред тълпата

в някой, който своя глас по улиците сипе.

 




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pafka
Категория: Изкуство
Прочетен: 583231
Постинги: 101
Коментари: 212
Гласове: 1667
Архив