Прочетен: 3304 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 03.11.2009 21:08
Днес се събудих и знаех всичко
въпреки че бих предпочел всичко друго –
да мога да вдишам нормално поне една глътка въздух
да изтърколя между черепните си стени една добра мисъл
дрехите ми да не миришат на пот и мухъл
в главата ми бумтенето се беше усилило
но не просто бомбички и фойерверки както се случва тук по коледа
беше така сякаш някой беше удрял истерично
с юмруци в голям и празен буркан
от пет дни знам –
аз съм пликът с антракс, който получаваш един четвъртък в офиса си
аз съм разкривеното ти от завист лице
аз съм всичко, което харесваш, всичко, което е канцерогенно и мрачно
ще си спомняш ли за мен, човече от супермаркета?
аз съм едно нищо и се мисля за гол дявол
аз сум сухата кашлица, от която не можеш да се отървеш
аз съм злината и омразата на 2005-та
от пет дни треска и самота
от пет дни само прасетата танцуват валс нощем
пред зачервените ми от безсъние очи
горещ чай и гъста, разрушителна флегма,
която тече в свитото ми под завивките тяло
от пет дни изтънелите ми ръце
са протегнати скъпернически към никого
защото аз съм никой
и светът е моята империя.
Домашен цирк
Пиша нощем в болезнено безредие
предчувствието за бедствие ме подтиква да не спирам
нежният ми глас като воденичен камък
напразно смила думите
винаги преди ръката
тъй като хартията се смали виждайки с очи
ръката ми пише ситно и без следа от пунктуация
независимо от тялото или посипания по ларинксите пясък
дебна
животът ми няма смисъл
ако нещо убегне на мощния ми взор
баща ми беше офицер
и до днес към разсъмване ме стряска
военната му сянка разстилаща се по стената
сега баща ми е почти старец
изглежда добре
натяква ми по-рядко отколкото преди
че съм неумел
и недисциплиниран
вбесява се, че не произвеждам почти нищо
и че влагам душата си в неща, които не разбира
пиша нощем и това ми дава кураж
бузите ми горят
сякаш съм проснат в снега
на пиаца конституцией
и гледам горящия парламент
Убежище
на Кристъфър Фленсмарк
В нощите, когато луната се удря в стените на
убежището,
а книгите са изнемощелите семейни старци,
които отдавна не реагират на какъвто и да е стимул,
също като на дете, спасено от животни,
езикът ми се струва непоносим.
Пресъхнало езерце насред гората
(около мен работят машинарии,
които не бих могъл да опиша,
без да замръзна от срам и уплаха.)
искам да съм неграмотен
дивак, който гали корема си,
подсвирквайки си ритмични мелодии сред вкаменените
дървета.
Искрата угасна, но ехото от първите думи
продължава да отеква в хралупата,
където лисицата гледа слисано малкото си
и после бавничко го ближе по челото,
надявайки се, че всичко е било просто едно
недоразумение.
Превод от румънски: Лора Ненковска
crosspoint.mediabg.eu/
