д-р Дориян В. Александров

старши инструктор по Кунг-Фу/У-Шу към БФКТ

Школа „Златен Дракон”

   Китайските бойни изкуства повече известни днес като Кунг-Фу имат над 3000 годишна история. В днешно време те наброяват около 130 основни стила, а с разновидностите и подстиловете стават около 400. Дори и специалистите понякога се затрудняват при тяхната класификация, генеалогия, история, родословни дървета и школи. В хода на историческото развитие наименованието на китайските бойни изксуства се е променяло през вековете. В епохите (древни династии) Ся (ХХI-ХVI в. пр. Хр.), Шан (ХVI-ХI в. пр. Хр.) и Джоу (ХI-II в. пр. Хр.) са съществували такива наименования: Цюан-Юн („Смел юмрук”), Шоу-Бо („Ръкопашен бой”), Сян-Гао, Доу и много други. Така в периода Чунцю (770-476 г. пр. Хр.) в първия китайски сборник на стихове и песни „Шидзин” („Книга на песните”) се появява йероглифа „цюан” („юмрук”; „бокс”, „бия се”). В перода на „Воюващите царства” (475-221 г. пр. Хр.) названието се изменило в Дзи („Бокс”), Сян-Бо („Взаимно удряне”), Шоу-Джан и др. В съчинението „Военни обреди” има глава „Разцвет на Дзи-Дзи в народа Ци”, потвърждаващо широкото разпространение на бокса в тази епоха. Дзи-Дзи Фа означава „Метод да удряш сръчно, ловко” и този термин се е запазил и до днес. По времето на династиите Цин (221-206 г. пр. Хр.), Хан (206 г. пр. Хр.- 220 г. сл. Хр.) и перода „Трите царства” (220-280 г.) съществували названията У-И („Бойно изкуство”), Дзюе-Ди („Противоборство”), Дзюе-Ли („Борба”), Шуай-Ху („Свободна борба”), Джан-Шоу („Дълга ръка”), Шоу-Гъ („Ръкопашна схватка”), Шоу-Бо, Ци-Мън, Ця и др. Така в книгата „Хроники на Трите царства – животоописанието на Люфън” се споменава за това, че: ”....в У-И той бил най-силен от всички.....”.По времето на династиите Дзин (265-420 г.) и Южни и Северни династии (420-581 г.) за бойните изкуства се прилагали такива термини: У-И, Дзян-У, Пай-Джан, Сян-Бо, Сян-Ча, Сян-Пу, Дзюе-Ди, Цюан-Фа („Метод на юмрука”) и др. По времето на династията Лян (502-557 г.) в трактата „Вън Сюан” има поема „Да се забрани У-Шу и да се развива литературата” (т.е. да се забрани войната и да се започне с мирен труд). Тук за първи път се среща и термина У-Шу („Бойно изкуство”; буквално „Да спрем копието”). През следващите династии, започвайки от династия Суй (581-618 г.), Тан (618-907 г.), Сун (960-1279 г.), Юан (1279-1368 г.), Мин (1368-1644 г.) и Цин (1644-1911 г.) макар и да се срещат различни наименования за бойните изкуства (като общ термин, а не стилове) – Цюан-Дзе, Ши-Пу, Шоу-Бо, Дзюе-Ди, Сян-Бо, Ба-Ши (Ба-Шъ), Сян-Пу, Дзюе-Ли, У-Джи, Да-Тао-Дзи, У-Ши, Шуай-Дзяо, Бай-Да, Ши-Цюан, Ши-И, Цюан-Фа, Дуй-Ли и много др., но най-разпространения термин бил У-И.

   След Синхайската революция (1911 г.) най-използваните термини били У-Шу („Бойно изкуство”) и Гуо-Шу („Национално изкуство”) с преобладаване на втория термин, който и до сега се употребява в Тайван. Тогава се състояли и първите национални шампионати от модерен тип в Циндао (1911 г.), Шанхай (1919 г.), Шанхай (1923 г.), Нанкин (1928 г.), Шанхай и Ханджоу (1929 г.) и Нанкин (1933 г.) с почти пълния набор от дисциплини използвани днес в Кунг-фу турнирите (традиционни форми - таолу; двубои - Лей-Тай/Сан-Да, форми с оръжия и двубои с оръжия и защитна екипировка).

   В Южен Китай, Хонконг и Макао с течение на времето се налага термина Кунг-фу („Висше умение”; букв. „Време изразходвано за постигане на майсторство”), в Югоизточна Азия - Кън-Тао (за стиловете с китайски произход), а в Япония – Кемпо/Кенпо („Китайски юмрук”).

   По време на  „Културната революция” в Китай (1956-72 г.) Кунг-Фу/У-Шу е обявено за „феодална отживелица”, заедно с много други неща от традиционната китайска култура; манастирите са разрушени, а майсторите, монасите и практикуващите бойни изкуства са изпратени в лагери или да строят пътища. След революцията китайските власти възстановяват под техен контрол У-Шу, но силно редуцирано и променено като чисто спортна дисциплина тип „гимнастика” (с ограничен брой техники, форми и уреди, доста различни от традиционните). С това китайските власти променят изцяло смисъла на термина У-Шу, придавайки му съвсем друга насока. Това се прави с цел пълен държавен монопол върху този спорт и дисциплини (някъде го наричат и „държавно У-Шу” или „гимнастика У-Шу”), което на практика къса връзката с традиционните стилове, философия и методика на трениране. За отбелязване е, че в Китай, където около 300 млн. души практикуват бойни изкуства, едва около 10 % от тях се занимават със У-Шу (т.е. осакатания спортен вариант), а останалите практикуват традиционните стилове. От друга страна Кунг-Фу (традиционните стилове) продължават да се развиват независимо както в Китай, така и в Тайван, Хонконг, Макао, Югоизточна Азия и в китайските общности в САЩ, Европа и Южна Америка (т.нар. хуацяо или „външни китайци”, които са около 70 млн. души). Важно за отбелязване е, че в тези китайски общности и стара емиграция още от средата на 19 в. са запазени доста традиционни стилове на Кунг-Фу, някои от които вече са изчезнали в Китай и не се практикуват там. След 1954 г., главно в САЩ, с бума на бойните изкуства се откриват и първите открити школи по Кунг-Фу (предимно в щата Калифорния), където започват да се обучават и хора извън китайските общности, а с хонконгските филми (т.нар. „иистърни”) Кунг-Фу добива огромна популярност по целия свят и то именно под това наименование.

   В днешно време двата най-популярни термина за китайските бойни изкуства са Кунг-Фу и У-Шу, от които Кунг-Фу е по-популярния. Съществуват и редица международни федераци и организации, които следват тези две тенденции. За отбелязване е обаче, че в Кунг-Фу има доста по-голямо многоообразие на такива организации в много държави (има стилове, които се пракикуват в над 140 държави!), докато в У-Шу има само една такава международна организация, която е почти изцяло под контрола на Китай (IWF). В какво се състоят разликите между У-Шу и Кунг-Фу, така както са представени днес от гледна точка на традиционните стилове, като модерен спорт и психо-физическа култура. На първо място това са две абсолютно различни дисциплини подобно на волейбол и баскетбол, хандбал и футбол, тенис на маса и тенис на корт или китайски шах и индийски шах. Дори и така представено това не се доближава до същината на разликите между Кунг-Фу и У-Шу. Разликите не са само в имената, но най-вече в съдържанието, практиката, философията и методиката; целите и задачите на У-Шу и Кунг-Фу са коренно различни.

   Да започнем с У-Шу. Това е силно стилизирано, опростено, орязано, редуцирано, променено и осакатено (от гледна точка на традицията) изкуство тип „гимнастика У-Шу”, изкуствени двубои (Сан-Да) и т.н. с цел тоталитарен контрол, улесняване членството в МОК и ставането на У-Шу някакъв олимпийски спорт. Броя на дисциплините е силно редуциран и самите дисциплини са променени и нямат нищо общо с традиционните стилове (като съдържание, философия, традиции, методи на тренировка и дух). Това лесно може да бъде видяно в програмите и правилниците на Международната федерация по У-Шу и подчинените и регионални организации. Всичко в У-Шу е подчинено на политическата пропаганда, тоталитарни методи за възпитание на младите хора („промиване на мозъци” и груба бюрокрация), комерсиализация и една тотално подменена ценностна система! В У-Шу спортния живот е силно ограничен от спецификата на изява и общо взето варира в границите до 30 годишна възраст, след което спортната кариера на повечето участници приключва! И не само това, но изследванията показват едно характерно износване, „амортизация” и недопустимо състаряване на спортистите, които страдат от редица професионални заболявания на опорно-двигателния апарат!

   Кунг-фу в противовес на това съхранява старите традиции, запазва оригиналността и уникалността на традиционните стилове в пълния им обем, ползва утвърдени от вековете и осъвременени чрез науката методи за тренировка, което е гаранция за върхови постижения и високо спортно майсторство! В Кунг-Фу има много повече дисциплини във всички направления и това дава възможност за по-голяма изява на състезатели и практикуващи и участие на двата пола и всички възможни възрастови групи без ограничение. В Кунг-Фу изключително много се държи на философията, методите на закалка, практикуване с вътрешната енергия (енергийни практики – Ци-Гун/Ней-Гун), медитация и търсене на здравен ефект (връзките с традиционната китайска медицина) от тренировките – нещо което подчертано липсва в „гимнастиката У-Шу”. От друга страна като психо-физическа култура Кунг-фу е полезно както за възпитанието и израстването на младите хора, но също така е подходящо за всякакви възрастови групи. В Кунг-Фу не е рядкост да видите пракикуващи от двата пола на почтена възраст 70-80-90 години; и тава е по-скоро норма, а не изключение!
   В заключение Кунг-Фу е не само спорт, бойно изкуство и психо-физическа култура, но и начин на живот, който гарантира здраве, жизненост, висок дух и просперитет на нацията.

София, 03.08.2013 г.